Black Hawk

Някои неща от тия дни - 2

2008-07-01T00:41:00.002+03:00

Здрав правопис от неназована софийска данъчна служба….

Нов вариант за надпис по мръсна кола :)

Защо?

2008-06-30T16:04:00.000+03:00

Брой пъти, които тези дни са ме питали защо не пиша в блога си – 19
Брой адекватни отговори, които съм дал – 0
...
Защо наистина не пиша тия дни?!....

Послания

2008-05-23T12:13:00.002+03:00

Всъщност оригиналната мисъл звучи така - “The only thing necessary for the triumph of evil is for good men to do nothing” и се преписва на британският държавник Едмънд Бърк. От своя страна въпросната мисъл не може да се открие в нито една творба или изказване на Бърк и затова се смята, че е парафраза на следната сентенция на Бърк - "When bad men combine, the good must associate; else they will fall one by one, an unpitied sacrifice in a contemptible struggle"
Обаче това е без реално значение. Хубавото е да откриваш такива хубави мисли сложени на най-необикновенни места, като например мърляво павилионче на пл. Македония.

Един милион на куп

2008-05-20T13:05:00.002+03:00

Това, което виждате по-горе е Rolls-Royce Phantom Drophead Coupé.
Стартовата цена на този автомобил в САЩ е $407 000. Чудя се, какво ли е да караш такова нещо по прашните, разнебитени улици на София, където на всеки светофар има просяци...?

Кайли в България - част IV

2008-05-20T12:42:00.007+03:00

За загрявка малко мои ултранекадрърни филмчета от концерта. Един от типовете, който крещи най-много съм аз :)
Впечатления по-късно.

Фешън аптека

2008-05-16T00:22:00.001+03:00

Кайли в България - част III

2008-05-11T23:24:00.003+03:00

Седмица преди концерта на Кайли Миноуг в България, ликът й е буквално навсякъде…

Нещата, които ме учудиха тия дни

2008-05-10T00:34:00.003+03:00

Почти не съм писал в последни две седмици, но си има почти обективна причина за това. Надявам се скоро да мога да се похваля с творението си :)

Та какво ме учуди в София през тези дни и какво успях да снимам.

Претоварен ТИР, чийто товар е тръгнал да се обръща. Тира беше спрян аварийно, а той самият доста „елегантно” подпрян с дървени греди…

Някакви пловдивчани с чисто нов VW Passat бяха решили да по-напряко да карат по трамвайните линии на бул. „Цар Борис III”. Ситуацията беше доста комична, тъй като колата беше затънала в чакъла и релсите и нямаше помръдване. Пътниците, разни костюмирани господа c двама катаджии се опитваха да изкарат колата от там. А и се бяха задръстили вече три трамвая.

Страх ме е да си помисля какво ли значи „Медицинско парти”.
Примерно парти с гастроентерологични прегледи за забавление под звуците на последният хит на Преслава… Или пък парти на Медицинския университет. Или парти на Пирогов. Ама чак пък всеки четвъртък…

Не особено сполучливо лого върху кола, собственост на агенция за недвижими имоти. Посланието обаче си го бива:
„България – продадено!”

9 май

2008-05-09T02:10:00.003+03:00

Металика

2008-05-08T12:53:00.000+03:00

P.S. Добре е приятелите ти да имат приятели, които знаят едни хора… Защото иначе бях жив умрял за тия билети.

Най-четеното

2008-04-14T00:19:00.001+03:00

Стенограмата от заседанието на Комисията по вътрешен ред определено ще се превърне в най-четеното произведение в България в следващите няколко седмици.
Документа бе публикуван на сайта на вестник „Капитал” привечер в петък.
Румен Петков подаде оставка в ранният неделен следобед. Може да няма връзка между двете, а може и да има.
При всички случаи – БРАВО на „Капитал”!!!

Краят на полското фиатче

2008-04-12T21:28:00.001+03:00

След навъртени няколко стотин хиляди километра, след като храбо е служило на поне две социалистически семейства, след поне три основни ремонта това чудо на кооперацията между полската и италианската автомобилна индустрия отива към някой пункт за старо желязо.

P.S. Като гледам тази каруца преосмислям значението на термина „конска сила”….

На кого му пука за Иван Ангелов?

2008-04-11T01:18:00.001+03:00

Във времена, когато The Times пише унищожителна статия срещу България, когато бъдещия президент на САЩ ни „обръща внимание по проблема с организираната престъпност”, когато немски разследващи журналисти вършат работата на българските си „колеги”, когато имаме едно от най-наглите правителства в историята ни…
В такива времена българския „народ” зяпа музикални риалитита и рони сълзи по някакъв тип от Айтос.
На кого му пука за Иван Ангелов – на всички.
На кого му пука за страната в която живеем – май даже и на мен вече ми е през….
В крайна сметка всеки е достоен за съдбата си.

Смъртта продава

2008-04-10T18:42:00.002+03:00

До понеделник книгите на Георги Стоев се мъдреха по задните лавици на повечето книжарници и малко хора се сещаха за тях (въпреки, че според запознати били интересни четива). Днес, след смъртта на сочения за летописец на мафията, изведнъж неговите книги станаха търсено четиво и изникнаха по витрините на всяка уважаваща себе си книжарница.

Твърдо ЗА найлоновите торбички

2008-04-08T01:14:00.003+03:00

Преди малко гледах един клип във vbox7 посветен на борбата срещу найлоновите торбички за еднократна употреба. Клипа е хитър и добре показва до къде сме загазили в тия найлонища.
Като цяло не си падам по опазването на околната среда. Смятам, че „зелената идея” стана по-скоро мода около която се шуми и бучи от разни ентусиасти, отколкото реална работа за намаляване на емисиите на CO2, примерно.
Позицията ми, по-скоро филантропска, отколкото еколожка, е че трябва да живеем в някакъв баланс с околната среда. Все още не сме дорасли и напреднали до толкова, че да правим каквото си искаме.
И ще трябва да опазваме околната среда… Е, само в случай, че сме заинтересувани от оцеляването ни като биологичен вид. Само, че трябва да се борим ефективно с умовете си, а не стихийно с ентусиазмът си.
Та да се върна на найлоновите торбички. Кофти история. Вървиш си по улиците и в клоните на дърветата някаква торбичка с надпис Bila… Кофти!
Определено трябва да се направи нещо по въпроса.
Някой хора правят петиции и врънкат околните да се подписват в тях.
Добре, но като цяло с нулева ефективност в България. На никой от ръководните органи не им пука за петиции, гражданско общество и други подобни. Ако живеехме в нормална страна Румен Петков отдавна да си е направил сепука насред пл. „Народно Събрание”.
Други хора се опитват да откажат масовото използване на найлонови торбички. Примерно ползват една по няколко пъти или носят покупките си в ръце, или даже за извадили от склада пазарските мрежички на баба. Похвално, но отново неефективно. Това, че има 1000 – 2000 ентусиаста с достатъчно силна воля, които не се пускат по течението и се стремят да се избавят от този навик, не спасява околната среда. Не я спасява, тъй като има към 5 милиона други, които всеки ден ползват десетки найлонови торбички. Такива като мен. Днес аз лично получих цели четири торбички.
Истината е, че силата на навика да влезеш в магазина и да получиш найлонова торбичка е огромна. А и няма какво да се лъжем – много по-лесно е да взимаме предлаганите ни торбички, отколкото да мислим и да си налагаме еко алтернативи.
Тогава какво?
Моята идеология е проста, но смятам ефективна. Когато в една система има слабост, то дълг на всеки, който обича тази система е да експлоатира тази слабост до дупка. Така принуждаваме системата да се самоподобри. Или да загине…, но като цяло инстинка за самосъхранение е голяма работа.
Не смятам, че проблема с торбичките е от компетенцията на обикновеният човек. Не смятам, че индивида или група от индивиди може да промени нещо с позитивни действия.
Истинското решение може да дойде само отгоре – пълна национална забрана за използването на найлонови торбички. Даже забрана в целият ЕС.
С две думи трябва да принудим правителството да забрани найлоновите торбички.
Но как?
Определено това няма да стане с петиции, стачки, писане по блоговете или с индивидуално отказване от торбичкоползването.
Ето, че тук идва момента със здравата експлоатация на слабостта в системата. Ще ползваме колкото се може повече торбички. Ще отиваме до магазина само за едно кисело мляко и ще взимаме не една, а две торбички. После демонстративно ще ги мятаме в междублоковото пространство. Трябва да има планини от найлоново торбички. Бури от найлонови торбички. Трябва да затворят летище София поради липса на видимост от милионите найлонови торбички във въздуха. Министерски съвет трябва да е зарит с найлон поне до третия етаж.
И тогава…
Тогава просто отговорните фактори ще са принудени да забранят вовеки найлоновите торбички.
И всички ще са доволни.
Вярно, че на първо време след забраната ще падне голямо чистене и рециклирано, но мъдрите хора са казали - No pain, no gain :)
Ta аз съм твърдо за масовата и повсеместна употреба на найлонови торбички… Тъй като ги мразя.

Криминале

2008-04-07T19:44:00.001+03:00

Интересен ден…
На заседание на Бургаският апелативен съд по случая с Максим Стависки неговата защита е изтъкнала следните два аргумента за защитата му:

Стависки е с чисто криминално досие
Стависки е световен шампион по фигурно пързаляне

Интересно…
Отварям Конституцията на Република България и в член 6, алинея 2 четем:

Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа.

….

Бе убит Георги Стоев, сочен за летописец на българската мафия.
Интересно, че 90% от народа смяташе Стоев за интересен бъбривец, който разказва мафиотски приказки и непрекъснато обясняваше, че някой иска да го убие.
Явно човека наистина е знаел много.
Ще взема да си купя някоя от книгите му.

В какво се превръщат образцовите райони

2008-04-05T23:50:00.003+03:00

Ако не разчитате надписа, то той гласи – „Кирковски район – образцов район на столицата.”
Надписът е на минимум 20 години.
Днес, 5 април 2008 г, нещата изглеждат така.
Думичката „образцов” за щастие попада върху фугите на панелите и в най-скоро време няма да се чете въобще.
Герба на София е скрит от изолацията на саниран панелен апартамент.
Виждаме още кабелите на LAN операторите, особено некадърни графити, PVC дограма и ръждясали решетки на първия етаж останали от едни по-диви времена.

Със сирене…

2008-03-31T19:29:00.002+03:00

Място – Неназована кръчма в София
Време – 30 март 2008 г.; 19:30 часа

Сервитьора: „Избрахте ли си?”
Аз: „Да. Две бири Старопрамен и пържени картофи със сирене.”
Сервитьора: „А бирата наливна или в бутилка? „
Аз: „Ами в бутилка.”
Сервитьора: „Отлично. А пържените картофи със сирене, със сирене ли да са или без?”
Аз: „Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ, ами със сирене да са.”
Сервитьора: „Добре.”
В този момент погледнах какви записки си водеше човека. А те изглеждаха точно така:
„Бира Старопрамен в бутилка – два броя
Пържени картофи със СИРЕНЕ (точно така с главни букви) – един брой”
Явно на човека му беше първи ден на работа.

Полицейски SUV

2008-03-30T14:15:00.005+03:00

Доживяхме.
Доживяхме да започне истинската модернизация на нашата мила и родна полиция и по-точно превъоръжаването с квалитетна автомобилна техника.
Какви бяха тия Опелчета Астрички до сега?! Пазителите на общественият ред приличаха на заможни гъзари от монтанско.
А полицейската кола трябва да е голяма, със зло излъчване и да буди оправдан респект и страх в мирните (и не до там) жители. В този ред на мисли SUV (Sport Utility Vehicle – по нашенски джип, щото в САЩ Jeep е запазена марка) е една перфектна кола за българските полицаи. Ако може да е с черен цвят. И без това вече всички карат такива.
Та такива мисли ми минаха през главата, когато преди няколко дни видях полицейски SUV Chevrolet Captiva, който некадърно съм снимал и показал по-горе.

Как Apple се опитва да ми пробута Safari

2008-03-27T13:07:00.004+02:00

От година и малко съм щастлив и доволен собственик на iPod Nano. Едно от малките неудобства е, че се налага да боравя с iTunes. Добре известен факт е, че това е една от най-проклетите и трудни за боравене програми създавани някога. Въобще съм убеден, че iTunes е създадена от банда програмисти мразещи света и човечеството… Ама много.
Та въпросната програмка чат-пат се обновява. Не, че виждам някаква разлика де. Снощни отново ми изкочи прозорчето, което ме уведомява, че има нова версия на iTunes и QuickTime. Всичко хубаво, но ето как изглеждаше прозорчето.

Добре забелязвате, че някак небрежно в списъка с софтуер за теглене седи и бразузара на Apple – Safari. Аз Safari нямам и никога не съм имал. Следователно отпада варианта да ми се упдейтва софтуера.
Имам усещането, че Apple се опитват да пробутат между ъпдейтите на iTunes и разни други работи. Ако примерно бях една идея по-заблеян щях да натисна копчето за сваляне и после щях да се чудя от къде е цъфнало това Safari.
Лошо Apple, лошо!

Need for Speed: Carbon

2008-03-26T16:31:00.005+02:00

Или много съм задобрял или Need for Speed: Carbon е в пъти по-лесен от Need for Speed: Most Wanted. За има няма два дни скатаване от задължения и работа приключих играта.И като цяло останах крайно разочарован.

Играта яде ресурси като за световно без да предлага нещо кой знае колко над NFS: MW
Carbon е осезаемо по-кратка и по-лесна от предшественика си
Бруталните преследвания със силите на реда са обезличени
Мацката главен герой беше по-безлична от тази в NFS: MW

Единственото хубаво е, че любимото ми Mitsubishi Evolution IX MR бе направено значително по-зло от предишната част. Ето го и него – черна матова боя, черни 21 инчови джанти и никакъв визуален тунинг. Остават ми да събера още 92 105 лева за да си позволя това бижу :)

P.S. Сега като се замисля май гейм индустрията е изпаднала в дълбока безидейност. Просто не мога да се сетя за компютърна игра създадена в последните две – три години, която да ми е направила впечатление. Все за старите класики си мечтая.

Валентина Хасан – новият български музикален идол

2008-03-25T16:14:00.003+02:00

Мислех да пиша някакъв разсърден коментар относно стойността на Music Idol 2 под заглавие Music Idol = Freak Show, но няма смисъл.
По-интересно е, че докато правех проучване за публикацията си осъзнах какъв тотален хит е "Кен Лий" в изпълнение на Валентина Хасан. Имам предвид ТОТАЛЕН ХИТ.
Само в youtube песничката на Валентина Хасан е качена поне 40 пъти, като общо е гледана към 5 000 000 пъти. Отделно още към 1 000 000 пъти от българският vbox7.
А ако човек се поразрови из youtube ще открие поне 20 – 30 римейка на „Кен Лий”. Ето за какво говоря.

Филипинци се майтапят с изпълнението
Канадци в Монреал пеят „Кен Лий”
Някаква азиатка се опитва да имитира Валентина Хасан
Български офис римейк на песента
Банда латиноси се дерат в някакъв офис

Мисля, че всички трябва да приемем факта, че това е най-популярната песен излязла от България, а Валентина Хасан е по-известно име от която и да е родна звездичка – била тя от естрадна или поп-фолк величина.
Даже трябваше да я пратим на Евровизия. 100% щеше да се справи по-добре от участниците ни до момента.
И ако трябва да се върнем към Music Idol, които търсят новият музикален идол на България… Ами пичове, вие вече го намерихте. Няма смисъл глупавото риалити да продължава.
Въобще ситуацията се повтаря с миналогодишният Music Idol. Повечето от вас няма да се сетят кой победи, но всички знаят текста на „Шест кокошки съм заклала”. То и аз не се сещам кой спечели. А и не ми пука :)

P.S. Преди малко разбрах, че има и цял блог посветен на песничката - http://ken-li.blogspot.com/

Дъга

2008-03-24T18:21:00.002+02:00

Климат

2008-03-22T15:09:00.003+02:00

София, 20 март 2008 г. 09:36 сутринта

София, 22 март 2008 г. 11:27 по обед

….
И после ще казват, че няма глобално затопляне/застудяване/преебаване на климата….

Артър Кларк е мъртъв

2008-03-19T19:06:00.003+02:00

Ставаш сутрин, влизаш да видиш как върви предикшън борсата на която играеш и една новина те удря като с чук.

„Писателя фантаст Артър Кларк е починал на 90 годишна възраст.”

Артър Кларк е може би, последният останал жив Писател Фантаст. Да, точно така с главни букви. Той заедно с Айзък Айзимов, Филип К. Дик, Аркадий и Борис Стругацки и Робърт Хайнлайн пишеше болезнено добри книги. Книги с идеи, послания, визии… За разлика от сегашната сладникава фантастика.
Най-емблематичната му творба е „2001: Космическа одисея”. Книга, толкова съвършена и мъдра, че въобще не искам да правя жалки опити да говоря за нея. Мога да е сравня само с песен на Pink Floyd, творба на Бах или картина на ван Гог.
А по книгата е създаден един от най-истинските научнофантастични филми.
Един велик ум по-малко…
Но както самият Кларк каза в едно от последните си изказвания – „Успях да доживея сбъдването на повечето си мечти…”
Въпреки всичко съм леко разстроен от тази работа.

P.S. И от къде по-дяволите дойде този сняг днес?!

Седемте албума които бих взел на безлюден остров

2008-03-16T02:12:00.004+02:00

Тъй като съм блейка и чета повечето неща по диагонал не съм забелязал как Цветомира ме е предизвикала да напиша седемте албума, които бих взел на самотен остров.

Това са нейните седем албума.

А ето и моите (подреждам ги по важност):

1. Pink Floyd – The Wall

Най-значителното музикално произведение за последните 100 години. Излишно е да споменавам, че съдържа песента, която ми е най-близка до душата - Comfortably Numb. Албум, който само на iPod-a съм го слушал 119 пъти за последната година…

2. Pink Floyd - The Dark Side of the Moon

Соченият за най-добър албум на Pink Floyd въобще… Квинтесенцията на Floyd… И въобще - There is no dark side in the moon, really. As a matter of fact, it's all dark. :)

3. Pink Floyd - The Final Cut

Последният истински албум на Pink Floyd. Зареден с гигантско послание. Тежък за слушане, но и няма омръзване.

4. Pink Floyd - Wish You Were Here

Не само заради едноимената песен албума заслужава да бъде на острова...

5. Pink Floyd – Meddle

One of These Days + Echoes… Ухааааа!

6. Metallica - S&M

Няма какво да коментирам, тя работата е ясна тук.

7. Red Hot Chili Peppers – Californication

Бих взел албума от чисто сантиментални подбуди… Ех, бях млад през 2000 г. :(

Ефектът BG-Mamma

2008-03-16T01:15:00.004+02:00

Тази еректирала графика показва ефекта на слагането на линк към моя (иначе слабо посещаван) блог в форума на българските мами… Или с две думи бледо подобие на Slashdot effect.
Един бърз поглед на форума на BG-Mamma показва, че там има повече регистрирани потребители, отколкото са жителите на родния Димитровград. Плашещо…
И въобще като го гледам този форум почвам да се чудя дали наистина форума на data.bg е най-големия в България.

Икономии

2008-03-15T17:48:00.002+02:00

Колко голяма може да бъде една касова бележка…?
Не, не говоря за случаите в които се пазарува от Bila за рожден ден.
Ето каква касова бележка могат да получите след като сте си платили интернета:

Еколозите вероятно са бесни колко излишни дървета са изсечени за да се правят гигантски касови бележки… Аз пък се чудя какви ли парични икономии могат да се направят ако се ползват по-малки фискални бонове!
И кой казва, че преследването на по-голяма печалба не води до спасяване на околната среда?!

Светофар + обувки

2008-03-12T17:13:00.004+02:00

Два чифта доста употребявани кецове си висяха на светофара до Бизнес центъра в Младост 4.
Изблик на ексцентризъм или някакъв нов (или присъден от някъде) обичай?!

Отстъпки

2008-03-10T21:31:00.004+02:00

Ако сте „хубава жена” получавате следната цена за едно малко червено автомобилче.
Ако сте „грозен мъж” като мен… Е, цената не е ясна в този случай.

Крал Лир

2008-03-08T00:18:00.004+02:00

От второто засилване се получи.

На фона на масовото отменяне на постановки в Народния театър тия дни все пак с Диана успяхме да гледаме „Крал Лир” на режисьора Явор Гърдев.
Тази сценична версия на класическата пиеса на Шекспир е сочена за суперпродукцията на българският театър. Пропускаме тоновете алабализми на родната театрална критика…

Лирическо отклонение
Културен критик е импотентен, който гледа как двама се чукат и им дава оценка.

Та пропускаме писанията на критиците, пропускаме тоновете награди, които отнесе постановката и стигаме до това какво аз, като един заклет фен на Шекспир, видях на сцената на Народния.
Страхотно идейни декори. Наистина останах възхитен. Хитри и стилни костюми. Музиката беше меко казано на ниво. С удоволствие бих си намерил саундтрака и ще си го слушам в домашни условия.
Ъ-ъ-ъ-ъ… Ами това е. От там нататък ми е хаос в главата.
Мисля, че пиесите на Шекспир са достатъчно съвършени сами по себе си и единственото от което се нуждаят е малко олекотяване и освежаване за да паснат на съвременният вкус.
Да кажем, че с освежаването са се справили не зле. Даже доста добре. Пак да кажа, че декорите ми взеха акъла, а музиката…. Ех, музиката!
Обаче са се изложили в олекотяването. Да не кажа, че са кълцали, пренаписвали и пренареждали пиесата до скъсване. В крайна сметка, дори и да си чел пиесата пак можеш да се оплетеш в новият сюжет.
Примерно от прочутата лудост на Лир не бе останало почти нищо. Шута си беше горе-долу на ниво. Посланието на пиесата никакво го нямаше. Гледам, че критиците се плюнчат нещо на тема „Съвременна България”… Е всеки вижда, това което му се иска. Навсичкото отгоре имаше едни мацки, които нямаха някаква конкретна роля, че даже в един момент се появиха по бельо и махаха разни британски флагчета. Рицарите с катаните обаче ми харесаха.
Юлиан Вергов ми направи отлично впечатление, но Наум Шопов… За съжаление не видях нищо кой знае какво в играта му.
Та така де. Каша.
Хареса ми.
Не ми хареса.
Раздвоен съм
Но щом сега седя и отделям време да пиша и мисля за пиесата... Видял съм нещо явно.

P.S. Вътре в програмата е сложен текста на Pink Floyd - Eclipse. Уауууу.

Картини от Димитровград

2008-03-05T16:32:00.005+02:00

Димитровград, неговите автомобили и други глупости.
2 март 2008 г.

Разбира се единственият рекламен билборд в града е с попфолкаджийка (a.k.a. чалгаджийка) на него.

Интересни архитектурно-дизайнерски решения.

Най-популярното и фийешън кафе в Димитровград е това. То по съвместителство се намира в една бензиностанция…

Злата корпорация Bila пусна пилата си и до Димитровград. Като фон виждате Opel Vectra с ксенонови фарове.

Мечтата на всеки 17 годишен димитровградски PFL – Golf III TDI с лек тюнинг…

Среща на поколенията.

Учебните коли тук също са Golf. Че и какви други могат да бъдат?!

И въобще тюнинг му е майката :)

Това Audi Q7 вече е толкова изтъркано и масово, че може да се срещне даже паркирано пред панелен блок в крайните квартали на Димитровград. Отделен е въпроса, че Q7 струва колкото тристаен панелен апартамент. Всъщност два панелни апартамента!

Евакуацията на София

2008-03-01T11:30:00.002+02:00

1 март, събота
Около 1100 часа, булевард „Цар Борис III”

Всички се изнасят от София.

Сравнение

2008-02-26T20:43:00.002+02:00

На 18 юни 2007 г. Живка Илиева, рeдова депресирана пернишка домакиня, с 2,8 промила алкохол в кръвта предизвиква автомобилна катастрофа при която загиват трима души.
На 26 февруари 2008 г. Илиева се признава за виновна и получава присъда от 14 години затвор (при първоначално строг режим).

На 5 август 2007 г. Максим Стависки, световен шампион по фигурно пързаляне, с 1,29 промила алкохол в кръвта предизвиква автомобилна катастрофа при която загива един човек, а друг е тежко ранен (и все още наизлязъл от кома).
На 30 януари 2008 г. Стависки се признава за виновен и получава присъда от две години и шест месеца условно.
…

Някои неща от тия дни

2008-02-26T18:09:00.003+02:00

Театър
Почваш да се чувстваш странно, когато получиш подарък за РД-то билети за Народния и вече за втори път пиесата на която ти се ходи е отменена.
Първо беше „Крал Лир” на 6 февруари.
А, когато тази неделя се бях устремил да гледам „Да си вземеш жена от село” видях това:

Следващия опит ще е пак на „Крал Лир”. Стискам палци.

Пъзели
В неделя с Ди си взехме пъзел.
Картинката се оказа изненадващо компромисна – авиация + Ню Йорк.
Надявам се да го приключим преди 1 май 2010 г.

Валентинки

2008-02-22T23:33:00.004+02:00

Ето на каква картичка попаднах вчера, докато пийвах бира в „неназована софийска кръчма”.

„Семейство Никола и Карла Саркози Ви пожелават много любов”
Блях!
Едно на ръка, че френският президент + поредната му съпруга едва ли знаят, че отправят пожелания на българските влюбени.
Но най-вече само на мен ли ми писна да слушам за Никито Саркози и семейният му живот. Хайде стига! Тази тема се изтърка.

Намерените тролейбуси

2008-02-21T18:12:00.002+02:00

Ако се чудите къде бяха изчезнали всички тролейбуси в София към ранният следобед… Не се чудете повече – бяха се наредили по Левски от Гурко почти до Ректората.

Пак щяха да свалят правителството, та бяха освободили улиците на народа да протестира :)

Разклонители

2008-02-20T23:19:00.001+02:00

Чудели ли сте се колко разклонители могат да се сложат към един контакт? А колко електроуреди могат да се захранват?
Едни юнаци в „неназована столична кръчма” са направили това геройство.

Независимо Косово – What The Fuck?!

2008-02-17T19:37:00.001+02:00

Един добър стар виц казва, че "Всяка държава има мафия, а нашата мафия си има държава".
Колкото и могъща да е българската мафия, вица за щастие не е верен.
Но след днешното обявяване на независимост на Косово, то спокойно можем да кажем, че вече си има мафия със собствена държава…
Тъжно.

Как да завъртим главата на украинките

2008-02-16T22:10:00.001+02:00

Какво возило е най-подходящо за да спечелим симпатиите на пет украински девойчета на възраст между 18 и 22 години?
BMW 320?
И аз така си мислех, но верният отговор е БТР-80. Ако сте в камуфлажка и синя барета шансовете ви нараства неимоверно.
Не вярвате?
Гледайте тогава следващия видео материал.

Забележка:
Всъщност иде реч за телевизионна реклама на украинските въоръжени сили. Ужас….

Трифон Нарезан

2008-02-16T14:40:00.001+02:00

На 14 февруари отбелязах изконният български празник Трифон Зарезан (a.k.a. Нарезан)….

Показуха – част II

2008-02-13T18:12:00.003+02:00

Ето какво снимах вчера на пл. „Славейков”

Казвам ви, това е някаква мода около онзи псевдо празник „Свети Валентин”! Публично обяснение в любов… Блях…

Забележка:
Белезникавото петно на снимката е палецът ми. Трябва да усъвършенствам техниката ми на снимане…
Забележка 2:
Романтичните рокери, за които вече писах, вчера бяха махнати от Витошка.
Забележка 3:
Мисля, че имам още време до 14-ти, да наема някои от билбордовете на Орлов мост и да напиша – „Ди, ти си знаеш!”

Показуха

2008-02-12T00:32:00.000+02:00

Ето какви рекламни пана може да види човек в момента по Витошка…

Или това е поредната тъпа и несвързана с нищо смислено рекламна кампания…
…или това е една от най-натрапващите се и безвкусни обяснения в любов, които съм виждал тия дни.

Забележка:
Розовото петно на втората снимка е показалеца ми :)
Забележка 2:
Имаше и още една разновидност на рокерският любовен плакат, но ме домързя да я снимам.

Bye Bye Life

2008-02-11T20:03:00.000+02:00

Последната песен от мюзикала „Ах, този джаз” звучи плашещо на фона на днешната новина за смъртта на Рой Шайдър… Дано и той като героя от филма Джо Гидиън е срещнал покой и помирение накрая…

P.S. Джесика Ланг е емблематична в ролята на смъртта.

Усмивки от старите телефони

2008-02-08T12:26:00.000+02:00

Тия дни успях да изкопая част от снимките, които съм правил с добрата ми стара Nokia 3200. Мога да кажа само хубави неща за този модел на Nokia, който експлоатирах безжалостно между декември 2004 и декември 2006 г. Телефончето вървеше с радио, фенерче, нещо като цветен дисплей и даже една CIF камера…

Ето част от снимките правени с това финландско произведение на изкуството:

Меню от кръчма в Димитровград; януари 2005 г.

Вечерното меню в „Стол номер 4” в добрият стар Студентски град. Боб с наденица, мляко с ориз и хляб; януари 2005 г.

Първата ми стая в Студентски град + гаджето на съквартиранта ми; февруари 2005 г.

Хубава зимна картинка от спирката пред Спортната палата; февруари 2005 г.

Аз на лекции; април 2005 г.

Аз ям грах и съм се замислил на екзистенциални теми; септември 2005 г.

Беше време, когато розовото бе на мода; октомври 2005 г.

В добрият стар блок 50А винаги можеш да видиш как някой разнася дюшеци по коридора; март 2005 г.

Една от любимите ми машини; юли 2006 г.

Това беше ултра тежък запой….; септември 2006 г.

Кайли в България – част II

2008-02-06T21:19:00.001+02:00

Най-накрая ми донесоха заветния билет за концерта на 18 май :)

...

2008-02-05T11:50:00.001+02:00

“Всяко поколение се бунтува срещу бащите си и се сприятелява с дядовците си.”

Луис Мъмфорд

В памет на дядо ми…

24

2008-02-01T18:04:00.000+02:00

Това е то. За щастие пак е 1 февруари и остарях/пораснах с още една година.
Което само по себе си е добра новина – Жив и здрав съм :)
И тъй като РД-то като цяло е време за пиянстване и равносметки, мисля да се отдам на второто. Най-вече поради факта, че още не са измислили вариант за пиянство по блоговете.
Чувствам се добре и в кожата си. Което не ми се е случвало от доста време.
Чувствам се уверен в себе си. Което е още по-добре.
Чувствам се силен и не смятам, че има неизпълними неща пред мен.
С две думи се чувствам щастлив.
Чувствам се и събуден и жив, а сякаш до преди няколко месеца бях изпаднал в сладка сънлива апатия.
Разделих се с някой приятели, но те все още са в сърцето ми. И ще си останат там.
Харесвам хората покрай мен и честно казано се вълнувам от бъдещето ми.
Даааа…. Бъдещето….
Предстоят вълнуващи неща и големи предизвикателства за които от ден на ден съм все по-амбициран. Да не кажа, че съм почти озверен от пренавиване. :)
Почнах да мечтая.
Май вече имам идея какъв съм, какво искам и къде ми е мястото.
Най-накрая срещнах някоя за когото имаше смисъл да разказвам на майка ми. А това никак не е малко събитие в иначе самотния ми живот.
Благодаря на приятелите си за това, че ги има.
На някой съм л-е-е-е-кичко сърдит….
Скоморохов, още не си ме поздравил за рожденият ми ден…
Сребърке, не сме се виждали от май 2007 г.
Вили, пак ли не можа да дойде бе душа?!
Но това са дреболии.
По-важното е, че виждам какви са ползите от това да имаш свястно семейство. Дълго време приемах майка си и баща си за даденост. И едва ли не живеех в заблудата, че всички семейства са нормални като нас… Е, не много нормални де :)
Мисълта ми бе, че видях какви резултати дават зле функциониращите семейства.
Както и да е.
От тук за напред си пожелавам здраве за себе си и всички около мен.
Па останалите неща ще ги наредим някак си.

Какво го направихме Максим?

2008-01-30T20:13:00.000+02:00

Нали се сещате за вица в който попитали Осама Бин Ладен дали би се предал на правосъдието. Той отговорил, че би го направил ако е съден от българската съдебна система…
До днес този виц не ми беше смешен, а бе по-скоро творение на онази мрънкаща прослойка за която всички са им виновни за провалите.
Да ама не.
Какво стана днес? На съдебното дело в Бургас Максим Стависки се призна за виновен по обвинението в шофиране в нетрезвосъстояние, причиняване на смърт и тежка телесна повреда. След това заяви, че се оставя на милостта на съда.
И съдът бе милостив – две години условна присъда, общо около 180 000 лева обезщетения и четири години лишава от право на шофьорска книжка.
Наказателния кодекс на България Чл. З43 ал. 2 т. Б гласи, че за причиняване на смърт по непредпазливост на едно или повече лица в пияно състояние, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Да, той признава вината си. Добре, полага му се по-лека присъда. Но чак толкова по-лека ли?!?!?!?!?!?!?!
Две години условна присъда е все едно никаква присъда.
180 000 лева е приблизително цената на джипа Hammer H2, кой Максим е карал на фаталния 6 август 2007 г.
А четирите години без книжка... Да, да. Мога да се хвана на бас, че след само година пак ще го видим юнака да си кара джипчето… подпийнал.
Та, какъв е извода?
Когато сте пили (1,29 промила при разрешени 0,5), качвайте се на черния си джип, карайте като глупак, па ако утрепете някой – да не ви пука! Признайте си всичко, а две години условно се преживяват някак си.

P.S. Съвсем случайно днес един от малкото задържани наркобосове в България се призна за виновен и получи присъда от 4,5 години затвор. При възможни от 5 до 15. Прокорорчето се хилеше по Нова и заяви, че по-добре някаква присъда, отколкото никаква…
P.S. 2 Съвсем случайно днес варненската прокуратура не успя да открие виновен за това, че 22 годишно момиче издъхна затрупано и непотърсена в центъра на втория по големина град в България.
P.S. 3 Съвсем случайно днес, почти седем години след трагедията в „Индиго” при, която загинаха седем деца охранителите на дискотеката получиха административни наказания – глоба от 800 лева.
P.S. 4 Осама, кога ще идваш да се предаваш в България? Мога да ти препоръчам отличен адвокат :)

Какви хора почнаха да слагат по кориците...

2008-01-29T08:57:00.001+02:00

Create Fake Magazine Covers with your own picture at MagMyPic.com

Сайта за слагане на собственият си лик на кориците на едни от най-престижните списания в света е доволно забавен.
За секунди се изкуших да се сложа на Космополитън, но това би било прекалено даже за мен :)

Pink Floyd - One of These Days

2008-01-25T00:51:00.000+02:00

Песента на седмицата е - One of These Days на Pink Floyd от албума Meddle.
Не сте чували за песента?
Е тогава ще ви цитирам единственото изречение от текста на песента:
"One of these days, I'm going to cut you into little pieces"
:)
Няма какво да се опитвам с думи да опиша невероятната песен с която някой смятат, Пинк Флойд са станали Пинк Флойд.

P.S. Благодарности на Ди за това, че ми напомни за песента :)

Рекламни шедьоври

2008-01-24T22:52:00.000+02:00

Някъде около седмица един добре облечен чичко се разхождаше между стандартните щандове на супермаркет заобиколен от застинали във въздуха колбаси… Чичкото задаваше много значителният философски въпрос – „На кой да вярваме, когато всички твърдят, че са най-добри…?”
Днес в паузата между новините на bTV и прогнозата за времето разбрах за какво е идело реч – колбаси Бони...
Изгледах 30 секундната реклама със широко опулени очи. Все едно гледах Матрицата част 4. То не бяха специални ефекти, даже някакво подобие на bullet time…

И какво?!
Аз така и не мога да разбера нужно ли е да се трошат толкова пари и изнасилена креативност за да се рекламира шпеков салам и кренвирши.
Да не забравяме, че историята помни, къде, къде по-добри попадения на тема телевизионни реклами на кренвирши (О-о-о Пепи!) и луканка (забравих репликите там, но бяха за научни работници…).

Сега като се сетя за онзи напън за смесването на бароковата музика и лютеницата си мисля, че има някакво съревнование за създаването на най-безумната ТВ реклама…
Щe следа процеса с интерес.

Колко струва българската наука?

2008-01-12T23:13:00.000+02:00

Седя си сега аз и гледам новините по bTV.
И какво да видя? Не, няма нов корупционен скандал, не Бербатов не са го купили от Манчестър, нито нещо подобно.
Просто заради 100 000 евро е сложена сериозна спирачка на българската наука. Толкова ни е била членската вноска на българската космическа агенция към ESA (European Space Agency – Европейската космическа агенция). Ако бяхме внесли тези пари щяхме да имаме честта да участваме в експериментите на Международната космическа станция и по-точно в европейският модул Колумб.
Оказва се също, че България е единствената страна от ЕС, която не е член на Европейската космическа агенция. Даже по-лошо – май нямаме никакво намерение да влизаме там.
Аз съм един евроентусиаст и също така вярвам в смисъла космически изследвания. И да ви кажа ме е страшно срам, че живея в страна, която не е загрижена за перспективите пред човешката цивилизация. Защото както е казал Циолковски – „Земята е люлка на човечеството, но никой човек не живее вечно в люлката си!”

P.S. Нужно ли е да сравнявам 100 000 евро с цената платена за депутатски мерцедеси или парите дадени за майкрософтски софуерни продукти за държавните чиновници?!

Пенсионирани врати

2008-01-10T23:07:00.000+02:00

Място: Трамвай 5
Време: 10 януари 2008 г., малко след 2130
Случката е банална – средната врата на трамвая не работеше. Студената нощ изнервяше народа и кажи речи всеки трети пускаше по някоя язвителна бележка към ватманката:

- Абе я си оправете вратата! На какво прилича това?

- Нали уж сме в Европа, па трамваите пак неизправни!

- Аман от некадърници! Една врата не могат да оправят.

В един по-нормален свят ватманката щеше да псува като хамалин и да замерва пътниците с тежки предмети, но вечерта бе по-специална.
- Вратата си направи точките и вече я пенсионирахме – отговори ей така между другото ватманката. Бурен и искрен смях сред пасажерите.
По-късно по маршрута на поредната недоволна лелка бе отговорено – „Вярно вратата не се отваря, но трамвая си върви като цяло.” Пак смях.
Вероятно жената ги е ръсила едни такива остроумни цяла вечер.

Лютеницата и Пахелбел

2008-01-09T21:32:00.000+02:00

Какво е общото между лютеницата и класическата барокова музика?
Свързващото звено може и да съм аз. Понякога ям лютеница, понякога слушам класическа музика, а много рядко правя и двете едновременно.
Все пак се чудя кой умник е решил да рекламира лютеница под звуците на „Канон в ре мажор” от Йохан Пахелбел… Някак си кадрите на хлапе хапващо филия с лютеница не ми се връзват с хладните и съвършени звуци на цигулките.
Но на собствениците на лютеница с марка „Велика” вероятно тази комбинация им харесва.

Тази перверзия може да се сравнява само с оная кретенска реклама на колбаси „КЕН” в която бяха използвали мелодия от Кармен на Бизе и сложили един ужасяващ текст:
„Вкусни колбаси всеки ден от КЕН”…

P.S. Сега като се замисля не исках публикацията да има подчертано снобски послание, но какво да правим. Явно съм един сноб…

David Bowie - Space Oddity

2008-01-08T15:50:00.000+02:00

Няма спор, това е песента на седмицата.
Откакто ми открехнаха за Space Oddity на Дейвид Бауи в неделя вечер слушам почти само нея… И даже си тананикам под носа „Ground control to Мajor Тom”.
Определено в песента има НЕЩО. Дали е гласа на Дейвид Бауи (който принципно не слушам) или е невероятният текст…?
В крайна сметка не е нужно винаги да се осмисля от къде идва точно насладата.

David Bowie - Space Oddity

Ground control to Мajor Тom
Ground control to Мajor Тom
Take your protein pills and put your helmet on

Ground control to Мajor Тom
Commencing countdown, engines on
Check ignition and may gods love be with you

Ten, nine, eight, seven, six, five,
Four, three, two, one, liftoff

This is ground control to major tom
Youve really made the grade
And the papers want to know whose shirts you wear
Now its time to leave the capsule if you dare

This is major tom to ground control
Im stepping through the door
And Im floating in a most peculiar way
And the stars look very different today

For here
Am I sitting in a tin can
Far above the world
Planet earth is blue
And theres nothing I can do

Though Im past one hundred thousand miles
Im feeling very still
And I think my spaceship knows which way to go
Tell me wife I love her very much she knows

Ground control to Мajor Тom
Your circuits dead, theres something wrong
Can you hear me, Мajor Тom?
Can you hear me, Мajor Тom?
Can you hear me, Major Tom?
Can you....

Here am I floating round my tin can
Far above the moon
Planet earth is blue
And theres nothing I can do .

Колко момета сте дефлорирали?

2008-01-07T19:56:00.000+02:00

Мислех да пиша за бюрокрацията при българските данъчни, но открих нещо толкова абсурдно, че все още ми е трудно да го осмисля…

Това по-горното е анкета в неназован български сайт (не, че не му знам името, но дебилите не заслужават да ги рекламирам).

Принципно аз такива въпроси трезвен не задавам, но ето, че някои хора не се срамят да слагат такива анкети в доста посещаван сайт…

Нищо не разбирам...

2008-01-06T19:56:00.000+02:00

Определено неделя привечер, особено когато на вън е около -10 ⁰С и има половин метър сняг, не е най-подходящото време за сериозни размисли. Това е перфектно време да си полегнеш и да почетеш някоя книжка под звуците на приятна музика. Но често нещата не се развиват така както ни се ще.
Има няколко неща, които никога не трябва да казваме на една жена. Това са въпроси като:

На колко си години?
Колко тежиш?
Колко ти е гръдната обиколка?
Колко ще ми струва за един час

Както се оказа обаче има нещо, което е далеч по-страшно за казване.
И това е – „Ти не си хубава” и тежките и леки вариации на изказването.
Логичният въпрос, който хора четящи това ще си зададат е „Какво по дяволите те накара да казваш такива неща, бе кретен?!”
Ами аз какво да направя, като има един девойки, които пращат едни свои снимки и питат „Какво ще кажеш?” и повярвайте ми не искат оценка за уменията на фотографа…
И така де, имах откровената глупост да кажа истината, че въпросният човек не изглежда толкова добре на въпросните снимки. Последваха едни сръдни…
Та няма какво да се обяснявам, че отново се получи едно здраво оплитане в личният ми живот. Това е нещо регулярно при мен
По интересно е друго.
Защо повечето жени взимат много навътре даже леките намеци за тяхната външност?
Разбира се в кухата ми глава веднага се роди идеята, че всички жени се мислят за красиви и че подобни изказвания от моя страна могат да съсипят вечерта даже на ослепителна красавица. Философски погледнато всички жени са красиви и всичко зависи от начина по който ги гледаш.
Споделих идеята с няколко човека, които намерих в скайпа.
Всички ми казаха, че не разбирам от жени… Че то кой ли разбира... Аз поне си признавам, че не разбирам нищо.
Както и да е.
Изслушах (по-скоро изчетох) няколко теории по въпроса и после формулирах няколко извода:

Никой мъж не разбира жените
Жените също не се разбират
Следващия път, когато някоя ме попита „Как изглеждам?” директно ще отговарям – „Страхотно!”

Забавната страна на авиацията

2008-01-04T20:32:00.000+02:00

If...

2007-12-24T23:23:00.000+02:00

Страхотно стихче, което майка ми разпечата и подари за 23-тия рожден ден.
Пускам го в оригинал, тъй като българските преводи са доволно дървени.

IF
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master,
If you can think - and not make thoughts your aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build 'em up with worn-out tools;

If you can make one heep of all your winnings
And risk it on one turn of pitch and toss,
And lose and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings - nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man, my son!

RUDYARD KIPLING

Нещо ново - 2

2007-12-18T19:44:00.000+02:00

За пореден път се убеждавам, че Семейство Симпсън е вероятно едно от най-гениалните комедийни шоута на нашето време.
Освен, че често има моменти в които се хиля като кретен, има и моменти в които благоговея пред безграничното остроумие на сценаристите му.
Снощи открих друг плюс – мога да откривам нова хубава музика чрез него.
Та добре, че си правеха тънък майтап с един видео клип, че разбрах за някаква невероятно добре звучаща група - The White Stripes.
Ето това е клипчето от Семейство Симпсън:

А това е оригиналния клип на групата (дуета):

Няма какво да говорим – адски добър звук, не лош текст и ултра идеен клип.

Katie Melua - The Closest Thing to Crazy

2007-12-16T12:34:00.000+02:00

Песничка, която слушам доста напоследък.

The Closest Thing To Crazy

How can I think I'm standing strong,
Yet feel the air beneath my feet?
How can happiness feel so wrong?
How can misery feel so sweet?
How can you let me watch you sleep,
Then break my dreams the way you do?
How can I have got in so deep?
Why did I fall in love with you?

CHORUS:
This is the closest thing to crazy I have ever been
Feeling twenty-two, acting seventeen,
This is the nearest thing to crazy I have ever known,
I was never crazy on my own…
And now I know that there's a link between the two,
Being close to craziness and being close to you.

How can you make me fall apart
Then break my fall with loving lies?
It's so easy to break a heart;
It's so easy to close your eyes.
How can you treat me like a child
Yet like a child I yearn for you?
How can anyone feel so wild?
How can anyone feel so blue?

CHORUS

...and being close to you
...and being close to you.

Кайли в България

2007-12-15T00:45:00.000+02:00

Не, за съжаление не съм станал милиардер за една нощ и не съм си я поръчал за частен концерт по случай рожденият ми ден… Както и да е… И за това има време.
По-важното е, че в рамките на турнето KYLIEX2008 (както става ясно от заглавието посветено на новият и албум Х) на 18 май 2008 г. Кайли Миноуг ще има концерт в София. И по-точно на стадион Локомотив.
Обзе ме въодушевление все едно Pink Floyd в пълен състав ще правят концерт под терасата ми!
Та, аз съм на концерта. Лошото е, че не ми се ходи сам и трябва да изнудя някой да дойде с мен…
Доброволци?

Евро пропаганда

2007-11-28T02:39:00.001+02:00

Няма какво да говорим, филмчето е чиста пропаганда на политотдела на Европейската комисия…
Но, като го гледам ми минават тръпки по гърба и да си кажа честно го намирам за изключително инспириращо.
От ден на ден разбирам, че съм непоправим евро оптимист :)

Кой се интересува от Красимир Грозев?

2007-11-28T02:39:00.000+02:00

Седя си сега аз и като се замисля блога ми в blogspot.com съвсем скоро ще стане на пет месеца, а към февруари 2008 г. (да сме живи и здрави до тогава) ще имам зад гърбът си две години активна блогерска дейност.
Когато блогът ми все още беше в bglog доста народ го четеше. Сега посещенията са доста по-малко, но какво пък?! Да се надяваме по-качествени.
Та бях на тема замисляне…
Кой се интересува от мен? Кой ми чете блога.
За щастие мога да си дам не лош отговор на този въпрос.
Почвам от първият член във фен клубът ми - sway (a.k.a „Цветито от съседният блок”). Продължаваме с друг верен фен и човека, който първо ми писа едни e-mail-и да ме поздрави за „творчеството” ми. Да иде реч за Ани (a.k.a „Мамчето”).
Третият ми най-вечер читател е Преслав (a.k.a „Синът на бившият ми шеф”), който всеки ден ми преглежда блога с надеждата да съм изръсил нещо компрометиращо вътре… Но за сега го разочаровам вероятно. Съжалявам :)
Списъкът продължава с родителите ми (хе-хе, модерни са!) и най-вече баща ми, който често уплътнява работното си време с четене на глупостите ми.
Евгени, мой колега, също е сред верните ми читатели и до колкото ми е казвал, голям мой почитател. Няма как това да не гъделичка прекомерното ми его.
Мога да спомена и Руслан (a.k.a. “Best Friend”) на който чат пат показвам някой мой творчески изблик… Всъщност в тази графа влизат доста приятели и познати на които показвам това онова, което ми е направило впечатление и съм записал в блога ми.
От там нататък продължаваме с разни безименни читатели, които познавам само по IP-тата им. Имаме хора от Люлин, Лясковец, Варна, Хасково… Само мога да гадая и фантазирам, кои са те и какво ги води при мен отново и отново.
Имаше и някакво момиче/жена, което/която се свърза с мен в skype преди няколко седмици. Поговорихме си пак за блога ми и после зачезна някъде…
А иначе всички останали посетители са доведени при мен от вездесъщият Google. И като гледам какво търсят хората, май оная песничка Internet is for porn си е баш истина…
Имам едни публикации за разголването на Димна и Теодора в FHM, които са най-най-най посещаваните ми публикации въобще. Добре, че освен хапливи коментари вътре има и някакви разголени снимки, че иначе народа щеше да е доста разочарован…

За съжаление нямам време и възможност да пиша тия дни. В момента трае едно голямо преместване от бетонната ми квартирка в Гетото, към временната тайна квартира в покрайнините на Махалата и скоро надявам се да се установя трайно в новият щаб в полите на Витоша. Много хубаво място е Княжево, но блока ми е в най-отвратително гадния лимонено жълт цвят, който съм виждал някога.
Абе това да ми е проблема…

Толкова ли сме тъпи?

2007-11-22T00:30:00.000+02:00

С доста извратен интерес следя как една зле направена на фотошопа корица на евтино тийнеджърско клю-клю списание концентрира обществения интерес в малката ни родина...

Да, за това иде реч:

И какво?
И какво?
И какво?
И какво от това, бих попитал?
Дори и корицата да е истинска, толкова ли сме задръстени, толкова ли сме захлупени, толкова ли сме се попиляли в целуфанената поп-култура, че единственото за което да говорим е как Китаеца опъва на задна Азис... Ебахти!!!
Народе, като няма какво да правиш, изгледай някой хубав филм, прочети една книга, разходи се някъде... Бъдете хора, а не стадо, което е лапнало въдицата на масовата култура, масовите мисли и масовите идоли.

В заключение ще цитирам великият мислител Боби Турбото:
„К’во правиш тука бе?! Изрусен, изсребрен, циганин, дебел, педераст, чалга певец! К’во правиш тука бе?!”

Не си мои тип....

2007-11-06T20:40:00.001+02:00

Вярно че, че мъжете могат да захапят женската въдицата доста бързо...
И на мен ми се е случвало, само дето последният път бая се вбесих на себе си. В момента съм ядосан не защото някаква мацка ме е отхърлила, а защото наистина се вързах на това и си го сложих на сърце. То все още си бая афектиран от това... Пък и нормално, случи се преди половин час.
Та историята е банална. Вися си аз в 04,00 часа през ноща и си скучая. Казвам си хайде да си початим с някои случаен в скайпа. Пускам едно бързо търсене и хоп - някаква мацка от Димитровград. Дай да си поприказваме... Стандарна приказка, нищо особено.
На другия ден пак. Почна да ми прави не лошо впечатление момето - сериозна, бачка, малко отвратена от попкултурата и най-важното може да се говори с нея - нещо рядко срещано в днешно време...
И така след като четири дни подред си чатим и все повече се харесваме, и харесваме, и харесваме (флуидите текат между София и Димитровград...) И дойде момента да се покажа как изглеждам, а аз сега нямам нет в квартирата вися по интернет залите ("Мания" в Студентски град е супер зала!) и единствените снимки под ръка са профила ми в атол.бг
Е показах тях. Не, че са кой знае какво... Как да е.
От нейна страна, мълчание, мълчание и после бум!
"Ако трявба да съм честна не си моя тип...."
Уфффффф и как само се вързах на това и как само ми стана от приповдигнато на кофти за има няма 30 секунди... После се вбесих на себе си, че го взех толкова на вътре. И на нея се поядосах де - все пак твърдеше, че се интересува от това, човека да е свестен. А наистина беше почнала да ми харесва дявол я взел!
Както и да е. Обещавам си повече никога да не тръгвам да се влюбвам в нета!!!
То до сега не ми се беше случвало, но май човек оглупява с годините...

P.S Грозев, Грозев... Голям глупак си да знаеш! (това е бележка от мен за мен :)

А какво ще дадете в замяна?

2007-11-03T02:47:00.000+02:00

Учителската стачка приключи. След 40 дни висене у дома учениците се връщат в клас на 6 ноември. Някой се чувстват победени, други победители. Вечната история…
Важното е, че от 1 юли 2008 г. средната брутна учителска заплата ще бъде цели 650 лева. На спечелилите честито.
Добре известна истина е обаче, че всяко нещо има цена на този свят и, че когато получи обикновено даваш нещо в замяна. Така е честно, така е устроен света. Ако не дадеш нищо в замяна, то май говорим за кражба.
Честно казано в момента умирам от любопитство да разбера как родните учители ще оправдаят даването 470 млн. лева повече за образование за следващата 2008 г. Силно се надявам да дадат нещо насреща иначе аз лично ще се чувствам ограбен. Все пак тези пари идват от джоба ми, тъй като съм един честен бачкатор, който като цяло съвестно си плаща данъците.
Интересно нали… Предполагам повечето учители не си дават сметка за този факт. По-лошото е, че и повечето хора не си дават сметка за това. Ако мога да цитирам netinfo.bg:
Лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев бе категоричен, че след учителската стачка България вече не е същата и хората трябва да разберат, че в техни ръце е да я променят към по-добро.
Да доктор Тренчев, прав сте! Нещата са в наши ръце. Учителите мрънкаха, стачкуваха и получиха нещо.
Да си представим нещо друго – пролетта на 2008 г. Масови протести и стачки на родители и ученици. Линчуване на учители, подпалване на училища… Българския народ не е доволен от образованието, което децата му получават и законно и не до там изразява протеста си.
Жалко, че това е малко вероятен сценарии. Жалко наистина, пък и дори и тогава родните учители пак ще кажат, че парите им са малко, че министъра е скапаняк, че Европейския съюз пречи и, че спирането на „Искрено и лично” е разбила мотивацията им… Същата стара история, която сме гледали.
Сега трябва да се попита – Какво ще получим в замяна, господин/госпожо учител?
Надявам се да не съм прекалено циничен, но съм 100% сигурен, че децата ни ще получават същите глупости вместо знания и умения в родните учебни заведения. Просто със стари курви нов бардак не става!
Тъжната истина е, че колкото и да се повиши бюджета за образование, колкото и високи да станат учителските заплати… Резултата накрая ще е един и същ.
А страшната истина е, че българският учител не струва…. За съжаление.
Не говорим за славните изключения. Говорим за средното ниво, за обикновения учител, който преподава в редовото българско училище.
Първо що за хора стават учители. Бърза и лесна справка по сайтовете на българските университети ще покаже, че педагогическите специалности като правило са най-нежеланите и в тях се влиза с най-нисък състезателен бал. Педагогическите факултети най-разхайтените и в тях живота на студента може да минава леко и безпроблемно. Но дори и да искаш да станеш учител, дори и това да е призванието ти… Обречен си! Както на повечето места в българското висше образование педагогическите факултети и специалности са застинали някъде между 50-те и 80-те години на миналия век. Ретроградността, догматизма и каквото лошо може човек да се сети за преподаването в родните университети неизбежно се мултиплицира върху студентите, които скоро стават учители и само допринасят за все по страшното изоставане и закостеняване на образователната система.
Да голяма част от проблемите тръгват от самото обучение на учителите.
За съжаление българският учител е едно изкопаемо на фона на неговите ученици. В ерата на компютрите, интернет, уикипедиа, сателитната телевизия, мобилните комуникации и на тържеството на свободната информация, българския учител се е капсулирал върху глупавият учебни, тъпото учебно съдържание и мечтите за 80 лева отгоре на заплатката… В годините, когато можеш да знаеш всичко за всичко, стига да пожелаеш все още те карат да зубриш коя е столицата на Заир…
Всъщност бъркам. Учителите почнаха да научават що е интернет, що е блог, що е форум… Така яхнали всичките тези неща, те вече 40 дни пропагандираха стачката си и водеха учителската революция.
Само, че стара мъдрост гласи, че революцията е или за всички, или за никой. Какво ще разбере средностатистическия български ученик от тази „революция”? Ще бъде ли обучаван по-ефективно, ще му бъде ли по-интересно в училище, ще уважава ли повече учителите си? Едва ли…
Мога да поговоря и малко за себе си.
Истината е, че съм зле образован. Както добре се вижда идея си нямам къде се слага пълен и кратък член, не уцелвам винаги запетаите… Трагедия. Аз обаче бях един от първите на онова поколение, за което в училище имаше прекалено малко за научаване. Просто не ми беше интересно. Просто научавах всичко, което искам сам. Да не говорим, че истинското ми изграждане като характер и човек стана доста след като напуснах гимназията… А и страшното беше, че не веднъж и дваж системата потъпкваше всичките ми опити да изляза от калъпа. Емблематичен е случая в който на класна по литература ни дадоха тема „Хамлет – борец за свобода и демокрация” (или нещо от този ред) и аз изложих реалните си мисли, че по моему в няма нищо такова в книжлето… Е писаха ми 2 разбира се. Личните разсъждения не се толерират от българския учител…
Както и да е. Мисълта ми е, че е крайно време да преосмислям какво всъщност значи да си образован, какво искаме децата да знаят, за какво ги пращаме в училище?
Може да имаме ученик, който може да напише 1000 страници без нито една правописна грешка, но който не е написал и ред собствени мисли в живота си…
Може да имаме ученичка, която прекрасно ще развие темата “Любов и спасение в разказите на Йордан Йовков”, но никога да не е прочела „1984” на Оруел…
Може да имаме ученик, който да има отлични прояви на олимпиади по математика, но никога да не е обичал науката истински…
Трябва ли учителите да си мислят, че в главите на техните ученици трябва да се наливат знания? Не е ли по-добре те да влизат в училище за да се развиват като хора, да учат за живота, за вселената и всичко останало? Вярно второто е по-трудния вариант…
Това е за мен проблема. Трябва ли да позволим на учителите да продължат с средновековните методи на образование или трябва да искаме от тях още по-високо качество и преосмисляне на ценностите и смисъла на образованието?
ОК, получихте си по-големите заплати, дайте да видим сега какво ще дадете в замяна!

P.S. А как драгите ни учители ще се чудят да закърпват учебната година, след като са загубили шест седмици… Това е една друга тема.

Гениална реклама

2007-11-02T23:04:00.000+02:00

Отново страхотна реклама от страна на Johnnie Walker...

„Аз мога да съм вечен, като не остарявам. Ти може да си безсмъртен, като направиш едно велико нещо...”

Нещо ново

2007-10-30T02:39:00.000+02:00

Хубаво е човек да си има на кабелната VH1 Europe и от време на време да му попада на слуха и нещо ново освен добре познатите класики, които слушам от години.
Та съвсем случайно чух нещо ново, което наистина ми хареса. Меко казано.
Тъкмо щях да отпътувам за семейна съботна мини екскурзия… Задължително пътувайте между селата Православ и Братя Даскалови, Пловдивско – пътя е живописен и го има само на картата. В реалността има една поредица от дупки с дължина километра, дето някога е било път. Но да не се отплесвам.
Гледах/слушах VH1 и се готвех за отпътуване, когато чух една песничка със странен клип. Не видях нито име, нито нищо. Лошото беше, че цял ден мелодията не ми излизаше от главата. Вечерта положих титанични усилия да намеря песничката на база на няколкото реда от текста, които запомних, но уви (а друг път се е получавало така!)…
Вчера обаче успех между щраканията по каналите да я засека. Този път видях всичко.
И песничката е - If You Were a Sailboat на Katie Melua…
Ей, такава песен не съм слушал скоро.
Първо текста е най-извратена поезия на тема любов, която съм слушал тази година (или пък не, че бях през февруари на една поетична сбирка в Две Могили…). Вътре има неща от типа – „…if you were a piece of wood I'd nail you to the floor…” (…ако беше парче дърво щях да те закова за пода…) Лудница!!!
После самата Кейти е доста енигматична личност. Загледайте се в клипа по-долу. Грузинка е (но не и личи) и е родена в добрият стар Съветски съюз. Интересна и е биографията.
Мелодията не е кой знае какво, но песента просто ти се набива като пирон в мозъка.
Гледайте:

Katie Melua Lyrics - If You Were a Sailboat
If you were a cowboy, I would trail you
If you were a piece of wood, I’d nail you to the floor
If you were a sailboat, I would sail you to the shore
If you were a river, I would swim you
If you were a house, I would live in you all my days
If you were a preacher, I’d begin to change my ways
Sometimes I believe in fate
but the chances we createal
ways seem to ring more true
you took a chance on loving me
I took a chance on loving you
If I was in jail I know you’d spring me
If I were a telephone you’d ring me all day long
If I was in pain I know you’d sing me soothing songs
Sometimes I believe in fate
but the chances we createal
ways seem to ring more true
you took a chance on loving me
I took a chance on loving you
If I was hungry you would feed me
if I was in darkness you would lead me to the light
If I was a book I know you’d read me every night
If you were a cowboy I would trail you
If you were a piece of wood I’d nail you to the floor
If you were a sailboat I would sail you to the shore
If you were a sailboat I would sail you to the shore

Станах жив класик…

2007-10-20T19:34:00.000+03:00

Човек, дори зле да си драска във блога, почват да го цитират.
Преди година в изблик на пълен цинизъм и отрицание на поп-фолк културата успях да съчиня следният титаничен труд:
60 правила за да бъдеш наистина як поп-фолк фен
Творението, написано с традиционният ми отвратителен правопис (най-вече в частта за пълният и кратък член), бе прието добре в старият ми блог. Като дори имаше няколко смъртни заплахи от неидентифицирани хора каращи Голф 2 с регистрационни номера започващи с РК.
Вчера съвестен другар ме информира, че в някакъв сайт са сложили скромната ми творба…
ПРАВИЛНИК НА ПОП-ФОЛК ФЕНА
Нищо лошо, поне да бяха цитирали автор, да бяха оправили правописа и да не бяха пипали заглавието. Както и да е. Не съм ядосан. Даже мисля, че идеята за слагане на снимката на Константин (от Райна и Константин) е доста добра.

Две хубави неща в един кадър...

2007-10-19T00:06:00.000+03:00

P.S. Поздрав за колежката Весела от Хоби ТВ. Надявам се ако попадне на този блог да няма против излагането на хубостта и на фона на F-16...

Кайли се завърна!

2007-10-17T19:53:00.000+03:00

Най-накрая след три години Кайли Миноуг изкара нещо ново.
Няма да крия, че когато чух песента за първи път никак не бях очарован. Приличаше ми прекалено много на Кристина Агилера или поне с такова отвратително впечатление останах.
Но…
Но снощи, дорде се мотах из Гетото в не особено трезво състояние чух песничката и осъзнах, за има няма две секунди, цялата и красота. Забележително….

Kylie Minogue 2 Hearts

P.S. Да слушам Кайли Мионоуг от малък… Всеки си има слабости.

Възли за вратовръзка...

2007-10-15T21:32:00.000+03:00

Е, колегите я вързаха в крайна сметка, но и аз опитвах...

Все пак благодаря за урока, предполагам до сега в Скайпа никой не е преподавал такива неща. :)

Новобранци – част 2

2007-10-13T18:49:00.000+03:00

Продължавам да се сблъсквам с някакви леко комични ситуации свързани с първокурсници. Как да не ги разкаже човек и как да не му тръгнат сълзите от умиление като се сети, че преди четири години е бил същия…

Живея в стая 609 на един от прекрасните панелни блокове в Гетото (a.k.a Студенски град). Но това е информация, която ще потрябва по-късно.
Беше една хубава сутрин. Както винаги си взимам душчето за събуждане – не мога без него, а и не мога да се среша ако не си намокря косата… Как да е. Излизах от банята, гол. Да, не че съм ексхибиционист, но просто си забравих халата за баня на една командировка и ме мързи да си купя нов. Та излизам си, почвам да се обличам – боксерки, тениска и…
И в този момент някой се опитва да отключи входната вратата (безсмислено е, почти винаги е отключена). Видя, че е отключено и отвори вратата. Даже не погледнах на там, все още се обличах. Па и кой може да влезе?! Най-много някой от съквартирантите (и двамата ги нямаше).
В този момент видях с периферното си зрение, че фигурата седи на вратата. Обърнах се на там и видях една девойка, която гледа със широко отворени очи.
„Здравейте, мога ли да ви помогна?” – попитах с любезния си тон, докато си търсех с поглед панталоните.
„Ами… Ъ-ъ-ъ-ъ. Това е стая 609, нали?” – отговори девойчето
„Точно така!” – отвърнах аз
„Ами, то… Аз съм настанена в тази стая.” – каза тя, като вече започваше да прибелява (може би си мислеше как са я настанили с момче в стаята и как ще погледне майка и на този факт…)
"Чудесно! Само, че вече няма свободни легла и ще трябва да ти сложим едно походно легло някъде…” – казах аз с огромна усмивка и леко шеговит тон.
Момичето, което имаше вид на отличничка от пазарджишката математическа гимназия (адски сериозно учебно заведение), ставаше все по-бяла и усещах, че момента в който ще припадне е близо.
„Но всъщност вижте в кой вход сте настанена. Това е вход А.” – реално това беше единственото реалистично обяснение. Вярно, че ония от Комисията са тъпанари, ама не чак толкова.
Тя погледна за секунди бумагите, които носеше. Усмихна се, каза нещо като „А-а-а-а, вярно!” и излезе.
Горката тя. А какво ли щеше да стане ако беше влязла една минута по-рано, когато бях по без нищо?

Та настаниха ми нови съквартиранти. Добри момчета от ФМИ. Единия учи Компютърни науки, а другия Софтуерно инженерство. Не пият, не пушат, не псуват, обличат се прилично, имат хубави сестри. Но стига съм ги хвалил.
Миналата вечер единия бе решил да се прибира към родния край и си събираше багажа в една от ония огромни раници Tashev. По едно време ме погледна и попита:
„С колко голяма чанта мога да вляза в градския транспорт?”
„Абе ти не си ли трети курс?” – попитах аз докато все така си зяпах поредната серия на CSI.
“Да!” – отговори ми той с поразклатена увереност
„Ами не си ли се качвал до сега в градския транспорт с багаж?” – продължавах да гледам филма
„Не, до сега съм ходил само с маршрутка.”
„Е – отвърнах и хвърлих бърз поглед на раницата – няма страшно. Най-много да те глобят”
„Да ме глобят?!” – каза той
„Ъхъ. Не са ли те глобявали до сега?” – продължавах да зяпал сапунката
„Не! Ще си приготвя допълнителни пари за евентуалната глоба.” – и човека се засуети….
Някой хора си остават първокурсници цял живот.

Случи се днес сутринта. Пак е събота и пак съм на работа. Няма лошо – почвам да свиквам. Пък и днес беше от онзи почти най-любимия ми тип сутрини – леко мъгливо, леко дъждовно, пусто…
Качвам се в 280, сядам на любимата си седалка, вадя от раницата седмичната преса и започвам да чета докато чат пат поглеждам навън с определена доза носталгия. Това са ми последните дни в Гетото.
Спирките се редуват. Качват се много малко хора, но и нормално, все пак е събота около 08,00 часа – всички са все още с махмурлук. Мястото до мен остана свободно.
Спираме на Христо Ботев. Имам навика да хвърлям един бърз поглед на хората чакащи на спирката и да предполагам кой ще седне до мен. Понякога познавам, както и този път…
Та към седалката до мен се запъти една фигура, която незнайно защо не седна направо а спря и ми каза:
„Извинете, мястото свободно ли е?” – гласът беше невероятен. Мек, тих, изключително чист изказ…
Няма какво да ви обяснявам, че това не е от въпросите, които се чуват в столичния градски транспорт.
Погледнах към момичето, което бях мернал за секунда на спирката и което бях набелязал в мини баса със себе си (нали си спомняте – „Кой ще седне до мен?”)
Беше невероятна. Имам предвид НЕВЕРОЯТНА. Една от онези жени (хм, жена, май нямаше 19…), чиято напълно естествена красота се допълва от някакво сияние, което се носи около тях. Ченето ми взе да пада и имаше съществена опасност да ми изпадне и дъвката. Честно казано бях останал без думи, едно от въпроса, който подсказваше само едно – тя е първокурсничка от град без градски транспорт. И друго поради наистина пленителната красота.
Успях да направя някакъв странен жест с ръка, който трябваше да значи „Заповядайте”, да поклатя странно глава и да пусна една от кретенските ми усмивки (просто не ми отива да се усмихвам и това е).
Девойката разбра комбинацията от жестове и мимики и седна. Тогава забелязах и малката черна пътна чантичка стил „Димитровградския пазар”. Явно се прибираше у дома.
280 продължи по маршрута си, а аз вече бях прекалено зает да чета статията за MRAP в новия брой на JDW…

Един от онези дни

2007-10-06T16:27:00.000+03:00

Lipm Bizkit (или по-скоро бат ни Фред Дърст, какво ли стана с него…) добре са го казали:
Its just one of those days
when ya dont wanna get up
Та беше един от онези дни…
По-скоро всичко започна с една от онези вечери, когато всичко изглежда, че отива по дяволите…
Рядко се паникьосвам. Даже интересното е, че в тежките моменти съм обзет от най-голям прилив на оптимизъм. Но се случва да оклюмам глава. Случва се и да не вярвам в своят план Б. Снощи не вярвах в него. Снощи не вярвах, че ще живея и след евентуалния провал.
Нещо като усещанията, които ме обземат след загубата на голяма любов – първо, колкото и да е странно се чувствам добре, радостен съм и съм свободен, но после постепенно идва болката и страхът от самотата. Та снощи изпитах всичко това в рамките на има няма час.
Всичко беше странно вечерта. И книгата, която чета беше странна (по-странна от вчера) и съквартиранта беше странен, а и колкото и да се опитвах не можех да разбера какво иска да каже скъпата ми съселянка в последното си писание в блога. Не, че съм толкова наивен да си мисля, че мога да разбирам жените, но просто в повечето случаи усещам за какво пише.
И така си легнах очакващ неминуемият утрешен край.
Беше от онези дни в които наистина не искаш да ставаш. Телефона ми звъня в 07:27, но реално станах час по-късно. Не се виждаше слънцето. Беше ми студено и вместо традиционната ризка си сложих черен пуловер. После суетно се оглеждах в огледалото в асансьора и се чудех дали не почнах пак да нося прекалено тъмни дрехи.
Беше от онези странни дни, когато против всякаква логика и здрав разум 280 се движи почти празен. Никой не слизаше, никой не се качваше, а и времето бе едно такова… Вярно 09,30 сутринта, но нищо не ти подсказваше, че е толкова. Можеше да е сутрин, можеше да е обед или пък вечер. Светлината се разпръскваше от надвисналите облаци и всичко придобиваше странен сивкав оттенък.
Беше един от онези дни в които не ти се прави нищо. Разхвърляш хиляди неща по бюрото си и се опитваш да работиш, но нищо не потръгва. Гледаш безидеен монитора и от вътре не ти идва нищо. Та въпреки, че идват крайните срокове, които този път трябва да се спазят, написах само малка част от статията, която бях решил да нахвърлям днес. Цял следобед между опитите да напиша нещо четох извадки от книгата на бившият главен редактор на Playboy България. Има моменти, които си заслужават, има моменти в които типа просто онанира върху величието си. Хора всякакви.
Беше от онези дни в които студената и мрачна сутрин се замества от топъл и слънчев следобед. Въздуха е леко хладен и просмукан от миризмата на загниващи листа. Есента идва… Всъщност е вече тук.
Имаше някакъв флоид във въздуха обаче. Нещо като подсказка, че днес ще се случи нещо прекрасно. Което пък интересно кореспондираше с фаталистките ми настроения от сутринта. Сякаш всичко ти подсказва, че именно днес ще срещнеш любовта на живота си… Примерно.
Разбира се не я срещнах. А може би съм, но съм бил прекалено зает в единият случай да си играя с телефона, когато една симпатична девойка на опашката във Фантастико ме попита къде бил блок 33. Или пък прекалено вързан в езика, когато една друга девойка по погрешка почука на вратата ми. Даже не успях да кажа нищо умно, просто отбелязах, че явно е сбъркала стаята. Но както и да е. Няма да е първата ми издънка в живота.
Та беше един такъв ден вчера… Никакъв или пък най-хубавият ми до сега в живота.

Димана в FHM - Nothing special in fact

2007-10-04T23:10:00.000+03:00

Или много съм се повредил тия дни или тази Димана (а.к.а. Димитрина от Добрич) въобще не ми прави впечатление поразхвърлена в новия брой на FHM.

Ta на тази Димана чат пат съм и гледал клиповете в Планета ТВ в една от онези разтоварващи процедури, когато съм си забил в ушите iPod-a и слушам я Pink Floyd, я ФСБ, я бат Джими Хендрикс и в същото време зяпам що годе красиви и полуразголени жени по Планета ТВ, Фен ТВ и други подобни. Помага, винаги релаксирам чудесно така.

Та днес си взех новият брой на BG FHM, които както вече разбрахме поставят ударението върху поразголените чалгаджийки.
Та останах доста разочарован от видяното.
Имам предвид освен, че девойката са я гримирали перфектно (чак са я докарали да прилича на Преслава) и снимали доста добре друго не видях. Нито е кой знае каква красавица, нито е показала нещо, което всеки гледал повечето и клипове не е видял.
И още нещо, не разбраха ли от FHM България, че чалгарите долни не могат да четат и ги е срам да си купуват литература и следователно няма да си вземат FHM.
С две думи добре, но нищо специално.

Упс, това вече не е Димана...

Летене

2007-09-30T15:15:00.000+03:00

Не е като да не съм летял. Даже съм летял доста на различни самолети и вертолети. Е по-точно съм се возил, де.
Но такъв полет до сега не съм имал.
Не, че беше толкова особен, нито толкова дълъг, нито нищо.
Просто беше с мотоделтапланер. Това са едни малки и леки летящи машинки. С две думи представляват едно крило, към което са закрепени две седалки, шаси и двигател. Нищо друго. Те летят доста бавно – излитат при около 50 км/ч и се лети с максимум 100 – 120 км/ч. Няма кабина. Погледнете снимката за придобиване на най-добра представа.
Истината е, че се изплаших. Не много, но достатъчно. Едно на ръка, че имам известно недоверие към тези летателни апарати и второ… Трудно е да се каже за второто. Проблема може би беше, че висях във въздуха почти буквално. Към мотоделтапланера бях привързан с един колан и толкова. Реално бях в една летяща седалка.
А и самият начин по който се лети е адски странен на човек, който е летял само и единствено на вертолети до сега. Маневрите са доста резки. Освен това двигателя е на има няма 50 сантиметра от главата ти, която пък щеш не щеш се опира в металните рамки на мотоделтата. От там всички вибрации се предават директно на главата и тялото. Няма как да не усещаш и жегата от двутактовото двигателче. Истинско усещане, даже прекалено истинско.
Та качих се аз, завързаха ме. Фотоапарата бе завързан за мен (ако случайно го изпусна в полет мога да счупя витлото), преди това си изпразних джобовете – нямате представа колко неща нося (флаш мемори карта, GSM, мартеница, ключове, пропуск, портфейл, химикалка, дъвки, салфетки и iPod). Пилота запусна двигателя и без повече мотане изрулирахме по поляната.
Излетяхме внезапно и бързо. Честно казано в мига в който отлепихме казах на ум (и то прекалено изкренно) „О, Боже господи!” Както споделих по-късно, още няколко такива полети и ще стана религиозен.
Та летях и усещането беше много по-различно от всичко, което съм преживявал до сега. Даже сега, когато си припомням за това потрепервам. Спомням си как с едната ръка държах фотоапарата, а с другата се бях вкопчил в една метална рамка. През цялото време стисках толкова силно и отчаяно, че когато кацнахме ръката ми беше зачервена. Страхувах се, но не изпитвах онзи панически страх. Просто някъде в главата ми светеше една червена лампичка, че върша нещо опасно. Усещах как нивото на адреналин нараства с всяка секунда.
В интерес на истината не погледнах надолу. Сега ме е малко яд, гледката би била невероятна.
Когато осъзнах свободата на полета, който преживявах ми се прииска да разперя ръце и да си представя, че съм птица. Е не го направих, май щях да изглеждам доволно глупаво. А може би трябва да спра да се притеснявам за такива неща.
Спомените от самият полет нещо почнаха да ми се размиват, въпреки, че всичко се случи вчера. Май ще е било от адреналина. Когато кацнахме ръката ми трепереше – леко, но факт. Дали беше от страх, от силното стискане на желязото, от адреналин ли беше… Или всичко заедно?!
Преди кацане обаче имаше един стресов момент. Пилота изгаси двигателя за малко. Нищо страшно – аеродинамичните качества на тези апарати са такива, че могат да летят и със спрян двигател (не за дълго де). Това го знам, но за около 0,3 секунди си мислех, че съм до тук. Еба ти пъзльото дето съм станал, но поне си признавам. След като този момент отмина усетих какво се е случило. Летях без да чувам нищо друго освен вятъра, който се блъскаше в каската ми. Имам предвид до сега винаги полета съм го асоциирал с бученето на двигателя. А сега нямаше нищо. Бррррррр – страхотно.
Когато кацнахме стиснах много силно ръката на пилота и му казах, че за мен е било чест да летя с него. Отдавна не съм бил толкова спонтанно откровен, но и отдавна не съм се чувствал толкова жив.

Кратко видео, което показва част от полета. Не съм сред най-добрите оператори...

Кацането - радвах се, че пак съм здраво стъпил на майката земя, но и ми стана доста кофти, че полета приключи.

Това е самодоволно-уплашеният ми поглед в полет...
Летище Ерден от въздуха.
Пилотът и возилото.

ФСБ - След десет години

2007-09-19T23:34:00.000+03:00

Тия дни се усетих, че слушам тази песен много повече от нормалното. Причината за това едва ли се крие в мелодията. Нищо особено (даже, ако трябва да сме честни е крадена от някаква италианска група; ако не вярвате сравнявайте).

Истинската сила на песента идва от текста, чието послание прониква в дълбините на душата ми така, че може да се сравнява само с прозренията на бай ни Роджър Уотърс. Нямам представа какво точно е влагала бандата, когато е съчинила точно тази песничка, но за мен е нещо като страх от бъдещето, носталгия по миналото, оптимизъм и отчаяние, има и нещо за приятелството, за екипа, за групата, за отбора, за моите, нашите хора, за онази изградена духовна близост, която остава силна дори след години.

Често, когато я слушам ме напъват сълзи. Пял съм я с пълно гърло не веднъж.

Даже си спомням, когато почти преди година се изпращах със старият ми съквартирант, се бяхме понапили, драхме се на точно тази песен. После замълчахме и той каза: „Ей, сега сме на 22….”

Гледайте и слушайте:

След Десет Години

Днес ще се срещнем -
след десет години,
вчера ли бяхме
на двайсет и две.
Разделихме се с надежда
тук, на този сив площад.
Пак ще се срещнем -
след десет години,
за да разкаже
всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години,
влакове тръгват
от всички страни.
Но един от нас остава
на една далечна гара,
пак на двадесет и две.

Новобранци

2007-09-16T15:50:00.001+03:00

Едва ли има нещо по-безсмислено от неделята, когато се е работило в събота. Така и така си на скорост, по-добре да продължиш с работната седмица и в неделя и да не се занимаваш с разни измислени еднодневни почивки.

Разбира се се опитвах да счупя някой пореден рекорд по дълго спане, но не ми се отдаде. Все пак трябваше да стана към 14 часа и след кратко мотане пред компа да ида до Фантастико за провизии.

И тогава ги видях – десетки и стотици коли с каспичански, ломски, горнооряховски, димитровградски и какви ли не още регистрации излезли от дебрите на Родината. Ясна е работата, таз годишната порция новобранци вече пристигат.

Човек може да ги различи от далеч. Гледат с широко отворени зачервени очи. Зачервяването идва от дългият рев, който са хвърлили по повод идването им тук в Гетото (a.k.a. Студентски град). Носят големи и обемни чанти в които са побрали почти целият си гардероб, два три буркана със зимнина, учебниците си от 1 до 12 клас и най-добрите поп-фолк албуми за последните 10 години (все пак са чули, че тук купоните не свършват). Кой може да ги обвини децата и аз бях като тях преди четири години.

Бях и не бях де.

Нашите не дойдоха с жигулата за да ми донесат хладилник, печка, телевизор и стериото. Всъщност пристигнах с един сак и една раничка. Пристигнах общо взето без да познавам никой и си мислех, че има Младост 7. Много неща се промениха от тогава, а някой са си все същите. Годините прекарани тук обаче ме промениха и май ме промениха към добро. Много глупости видях, много грешки направих, но все се надявам, че съм на правият път.

Като се замисли човек Гетото е добър аквариум в който плуват малките и млади рибки израснали в по-нормална среда от софийската. Тук е постигната почти пълна симулация на нормален малък български град. Всичко е точно на пет минути път пеш от блока ти. Всички се познават или поне почват да се опознават – пък били те продавачки в магазините или сервитьорки в близкото кафененце. И след това след четири – пет години живот в Гетото или си готов за впускане в софийската джунгла или просто се прибираш в родният край. Въпрос на предпочитания.

Такива ти ми работи…

Бащински инстинкти

2007-09-14T23:14:00.000+03:00

И такива неща имало в мен…
Историята е банална. Аз един ценен колега и хлапето му стоим пред магазин в Гетото. Петък е, седмицата беше тежка, като нормални мъже изпитваме нуждата да ударим две бири по случай… Не знам по какъв случай. Може би по случай на това, че двама човека искат да си поплачат малко един на друг. Или просто си търсят подходяща компания. Де да знам, пък и не винаги търсенето на отговор е най-важното. Важно е какво стана.
Колегата ми говореше по мобилният си телефон, а аз трябваше да вляза и да купя бирата. Синът му, едно свястно хлапе не 5 години поиска сок.
Разбира се влязохме заедно в малката квартална бакалийка. Хлапето тичаше между щандовете и си търсеше сокче. Аз си придавах бащински вид и насърчавах малкия да търси. Опитвах се да си докарам и един небрежен вид… мисля, че добре изиграх ролята си.
Продавачките ни се радваха – млад готин баща и сладко свястно хлапе… Вероятно това си мислеха. Истината беше друга, но както се казва не е важно какъв си, а за какъв те мислят хората.
По-интересното е друго. Макар и за две минути, макар и съвсем на ужким. Хареса ми идеята да съм баща. Доста ми хареса даже.
Сега трябва да си намеря само кандидатка да ми роди две дъщери и един син.
Лесна работа.

Shadow Of The Sun

2007-09-13T12:21:00.000+03:00

Cтрахотна песен, която добре отразява днешното ми настроение.
Клипчето по-долу е откъс от филма Cоllateral на Майкъл Ман, един от най-добрите филми на десетилетието.

Shadow Of The Sun
Audioslave

Once upon a time
I was on a mind to lay your burden down
And leave you where you stood
You believed I could
Youd seen it done before
I could read your thoughts
And tell you what you saw
And never say a word
But now that is gone
Over with and done
And never to return

I can tell you why
People die alone
I can tell you why
The shadow on the sun

Staring at the loss
Looking for the cause
And never really sure
Nothing but a hole
To live without a soul
And nothing to be learned

I can tell you why
People go insane
I can show you how
You could do the same
I can tell you why
The end will never come
I can tell you on
The shadow on the sun

Shapes of every size
Move behind my eyes
Doors inside my head
Bolted from within
Every drop of flame
Lights a candle in
Memory of the one
Who lived inside my skin

I can tell you why
People go insane
I can show you how
You could do the same
I can tell you why
The end will never come
I can tell you on
The shadow on the sun

Shadow on the sun
Shadow on the sun
Shadow on the sun
Shadow on the sun
Shadow on the sun
Shadow on the sun
Shadow on the sun
Sun
Sun

First in, last out

2007-09-09T16:02:00.000+03:00

Кое е най-хубавото време от денонощието?
Лично за мен е между 6 и 7 сутринта. Хубаво време. Тихо е, тъмно е, градът се разбужда. Първите автобуси и коли вече сноват по улиците. Полузаспали хора се прозяват по спирките, камиони и микробуси доставят прясно мляко, топъл хляб, новите вестници…
Принципно не го виждам това време. За щастие бачкам стандартна софийска офис работа и работното ми време започва в 9, което не ми пречи редовно да закъснявам. Както и да е.
Мисълта ми е, че виждам това вълшебно време най-вече, когато заминавам за някъде.
Както два дни от изминаващата седмица.
Вълшебен час. Толкова е тихо, че си чуваш стъпките, въпреки iPod-a, който съм си забил в ушите. И 280 се движат почти празни, което е нещо забележително.
Но не ми беше идеята да пиша поетични излеяние за ранната сутрин.
Мислех да пиша за работохолизма, алчността и разни други работи.
Тия дни се опитвах да разбера защо винаги отивам първи и си тръгвам последен, когато има големи фирмени събития и/или много работа за вършене? Странна работа, принципно заплатата ми не зависи от това какъв голям работохолик съм. Или поне не зависи директно.
И най-близкият екип с който съм се обкръжил и те са един работохлизирани типове.
А това не е добре, тъй като има съществена разлика между тях и мен. Те са хора на години и със семейства, а аз съм на 23 и най-близкото, което имам до съпруга е едно цвете оставено от бившата ми възлюбена.
Всъщност това е нещото, което доста ме притеснява – улисан в работа, меланхолия, мързел и гледане на стари сериали забравих, че човек е социално животнo. То вярно, че винаги съм бил завършено социопатче, но сега почвам да се плаша от тази констатация. Разбира се, някой би казал, че осъзнаването на проблема е важна стъпка към преодоляването му… Е да, но не и при мен. Прекрасно осъзнавам повечето си проблеми и от мързел или липса на желание не правя нищо за преодоляването им. Тънкости в личностната ми психология.
И друго ме мъчи – бързо дойде зимата в сърцата на хората.
Вярно, че началото на септември е доста утрепано време. На всички е ясно, че лятото си отиде. Свършват отпуските, започва учебната година. Абе, кофти месец.
Сега така се случва, че времето е хладно и народа измъкна есенно-зимният си гардероб. Депресиращо. Едно на ръка, че всички се обличат еднакво – еднакви дънки, еднакви якенца, еднакви ботушки… Аман от конформизъм.
Есента ще бъде трудна във всякакви отношения. А може и да не преценям трезво в момента. Устните са ми напукани от слънцето и прахта в която попаднах през седмицата. Кофти история.
Айде стига съм се самосъжалявал. Трябва да ида да си взема един душ и после да сядам да си пиша материалите за следващия брой.

Над морето

2007-09-02T16:56:00.000+03:00

Не обичам да ходя на море. Много е топло, пясъкът е гаден, морето е солено и мръсно, има прекалено много народ. Всъщност като цяло не обичам и да си почивам или по-скоро не обичам организираните почивки.
Няма значение.
Мисълта ми беше за морето.
Преди няколко дни летях доста над него.
Тъкмо ме изкуши да се потопя в него от 1998 г. за първи път и видях тоновете боклуци, които се носят навътре в него. Стана ми кофти за хората, които се къпят в него. Стана ми кофти и за хората въобще. Живеем в доста мръсен свят явно.
Щеше ми се да напиша нещо за това, колко е красиво там където хоризонта се слива с морето и където вече не се вижда суша. Щеше ми се да напиша, колко е приятно да летиш. Щеше ми е се, но не съм поет, а дори и да бях нямаше да си губя времето да пиша за нещо толкова красиво. Просто щях да си спомням за него.
Направих доста снимки и споделям част от тях.
Както се казва, гледайте и завиждайте.

Ако корабчето ви потъне в Черно море, не се притеснявайте. Тези момчета на снимката тренират спасяването ви.
Това е Балчик.

Това е нос Калиакра
Това са рибни пасажи, следи от преминали кораби или бог знае какво. Всъщност няма и значение.
Моето возило изглеждаше по същия начин.

Инфлацията и парчето пица

2007-08-17T19:22:00.000+03:00

Инфлацията е нещо доста абстрактно. Дори ако съвестно прочетеш статията в Википедията - http://en.wikipedia.org/wiki/Inflation, пак може да не усетите за какво точно иде реч.
Обаче хората знаят с две думи какво е инфлация. Това е онова нещо поради което парче пица струва левче, а после 1,50 лева.
Та точно за парчето пица ми е мисълта.
В края на 2004 г., когато дойдох в София парчето пица струваше точно едно левче и тази цена се запази доста дълго. Промениха я или в края на 2005 г. Или в началото на 2006 г. Тогава повишиха цената на 1,20 лева и така си остана до пролетта на 2007 г. Когато цената стана вече 1,30. Миналата седмица открих, че парчето пица е вече 1,40, а днес… Днес вече е 1,50…
Онзи ден във вестника четох, че инфлацията от началото на годината била 5,6%. Както са тръгнали нещата колко ще е инфлацията до края на годината и колко ще струва парче пица? Предполагам няма да се задържи на 1,50.
Залагам на 1,80….
Дано не съм прав, че шефа няма да ми вдига скоро заплатата.

Реклама на Opel

2007-08-13T18:57:00.000+03:00

Както добре виждате Опела е голяма кола... Пре спокойно гази стабилни бетонни блокчета сложени на спирката на Окръжна болница.

Ще си купя такава като събера пари, ще излезе по-евтино от БТР.

Какво ще го правим Максим?

2007-08-06T21:22:00.001+03:00

Албена Денкове и Максим Стависки определено ще останат в историята на фигурното пързаляне и няма как да не ги наречем едни от най-известните български спортисти.
Обаче всичко се промени на 6 август 2007 г.
Максим Стависки управлявайки в нетрезво състояние джипа си навлиза в насрещното платно отнася една малка количка и унищожава живота (пряко или коствено) на четирима млади хора.
Интересно, много ми е интересно какво ще стане сега?
От около година се води жестока кампания за намаляване броя на жестоките пътнотранспортни произшествия в България. Спомняте си примерно лепенките и кампанията „Ако си пил - слез, искам да стигна жив”.
Пародията е, че точно Албена Денкове и Максим Стависки бяха едни от лицата на кампанията. Честно да си кажа съм бесен. Бесен съм, защото тези двамата ме кефят като спортисти, уважавах ги за това, което правят за България. Но сега не мога да разбера що за лицемерие го е гонило Максим като е участвал в тази кампания знаейки, че принципно кара пил. Или дори преди да не го е правил, то сега го е направил след като той като ЛИЧНОСТ е убеждавал хората да не правят именно тази глупост!
Гади ми се!
Загиналото момче, Петър Петров, е било на 23 години. Аз също съм на толкова. Отивало е на море. Карало си е Хондичката. До него е седяла приятелката му. На задната седалка брат му с друго момиче. Млади хора. Тези които оживеят никога няма да са същите.
Максим Стависки е жив само защото е карал огромен джип Hammer H2. Максим е бил пил – 1,1 промила. Не е много, но е доста над разрешените 0.5. Карал е със скорост над разрешената. Класически случай.
Такива неща се случват всяка седмица в България по няколко пъти.
Наказателния кодекс на България Чл. З43 ал. 2 т. Б гласи, че за причиняване на смърт по непредпазливост на едно или повече лица в пияно състояние, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Ето сега идва големият тест за демокрацията, гражданското общество и обективната съдебна система на България.
Какво ще го правим двукратния световен шампион по фигурно пързаляне и носител на орден „Стара планина” Максим Стависки.
Мисля, че трябва да сме максимално жестоки в случая – 10 години затвор.
Не за друго, а за да бъде пример за назидание.
Всъщност и не само за това.
Вероятно хиляди други българи в момента са разочаровани и бесни от случилото се.
Да определено товарим, да ги наречем спортните звезди в случая, с много очаквания. Да, човешко е да се греши, но някой трябва да покаже, че правосъдието е едно и също за всички. Защото много народ сега си мисли, че на Максим ще му се размине заради това, което е. Да, той е направил страшно много, но това не значи, че трябва да му бъдат прощавани грешките. Даже напротив – правосъдието трябва да бъде излишно строго към него.
Дайте кръв на народа иначе съвсем ще загуби вяра в системата.

Маневри на петия етаж

2007-08-04T00:15:00.000+03:00

Тази вечер изпитах непреодолимо желание да изгледам някакъв български филм. Случайно се спрях на „Маневри на петия етаж”. Много хубаво филмче, горещо ви го препоръчвам.
До колкото разбрах филма е сниман през 1984 г. – точно тогава съм се родил и нямаше как да не се дивя на живота, който са водили хората по онова време. Реално изпаднах в едно странно обяснимо умиление, реално аз не го помнех този свят, на който може да се погледне даже с лека и гадничка ирония. В мой стил.

Пачки от по един лев – Капиталисти! Онова левче кафеникавото с Шипка на него. Помните ли го?

Жената и любовницата в едно помещение. Не, това не е сцена от порно филм, а просто българска трагико-комична реалност.

Соц купон… ъ-ъ-ъ-ъ исках да кажа „банкет”….

Космически технологии от 80-те - електронен часовник.

Бъдещият министър на културата слуша уокмен.

17 часът е и чиновниците си тръгват от работа. Добре забелязвате, че отзад е сградата на УНСС.

А беше време в което с ксероксите се отнасяха като със скъпа и сложна техника и ги осблужваха лелички с бели манти.

Офис (исках да кажа канцелария) от средата на 80-те. Компютри няма.

Студенски град през 1984 г. Това е кръстовището на УНСС и Студетска поликлиника. Сега всичко изглежда доста по-различно.
Колата е BMW 3 E21 . Днес тия трошляци струват около 1000 лева, даже аз мога да си позволя такава.

Искра Радева на 33 години. Мацка та дрънка.

Еротика по социалистически....

Това е нещо като древен телевизор.

Столът на ВИАС, днес изглежда по същия начин. Даже лелките са същите!

Хубав филм, много хубав. Днес вече не правят такива....

Теодора в FHM

2007-08-02T18:25:00.000+03:00

Елементарната и бърза проверка ще покаже, че FHM е британско мъжко списание, което се издава от 1987 г. и в момента излиза в 28 страни.
Айде стига толкова съм чел wikipedia.
FHM излиза в България от края на 2006 г. уж с тираж 30 000 (30 000 бройки, да-да, както се казваше в една реклама). Лошото е, че списанието се купува толкова, колкото и „Млад Бригадир” – органът на все още не умрялото (но на път) бригадирско движение в България.
Предполагам, че това се дължи на кофти маркетингова стратегия. Седнали са пичовете от FHM и са решили, че би било страшно яко ако в списанието ни почнем да пускаме само полуголи поп-фолк певачки (исках да кажа певици, изпълнителки, как да е…). Това, че списанието се издържа от брутално многото реклама в него е ясно и, че едва ли някой му пука за продажбите също е ясно, но…. Но просто да сложиш в последователни броеве Десислава, Емилия, Галена, Райна, Бони, Соня Немска (да и имам името на тази…) е как да кажа…
Яко за хората, които си купуват списания, интересуват се от поп-фолк и могат да четата. Май се оказва, че тия хора са единици, тъй като днес милата продавачка в репчето до офиса ми се оплака, че съм първият купувач на списанието от както то било докарано вчера сутринта. Лошо няма.
А и новият брой е хубав.
Бе не е хубав, тъй като е пълен с плоски и плитки клишета, които може да намерите във всички мъжки списания (а в България не е като да не излизат такива – Playboy, Maxim, FHM…).
Хубавото на броя са няколкото снимки на Теодора – безумно глупава чалгаджийка, пееща още по-безумно глупави песни (изслушайте само „Гаси тока”, това е квинтесенцията на творчеството й), но Бог (или Съдбата, или Провидението, или Силата, или…. Схванахте!) е решил да не е максимално гаден и за сметка на всичко я е направил безумно красива. Или просто красива, или симпатичка… въпрос на гледна точка.

Абе с две думи - Дълбоко одобрявам!

Три

2007-07-31T21:44:00.000+03:00

Три дреболии (или може би от онези специалните дреболии, дето променят живота ти), които минаха през главата ми в последните 24 часа.

1. Dogma

Гледал съм филма няколко пъти, но за последно преди може би три четири години. Помнех, че го харесвам, но бях забравил усещането да го гледаш.
Странна работа – имах сериозно религиозно изживяване докато гледах една от финалните сцени. Принципно се определям като агностик, но колкото и да е смешно, усетих какво е да обичаш Бог, когато гледах как Аланис Морисет (в ролята на Бог) подскача по една градинка към края на филма. Леле, побиха ме тръпки.

2. Баща ми
Днес прекарах по-голямата част от денят ми с баща ми и за пореден път усетих колко много го обичам и уважавам. А някога не бе съвсем така…

3. Harsh Times
Филмчето бе приятна изненада. Принципно мислех да го изгледам набързо с надеждата да зърна задника на Ева Лонгория, но нещата въобще не бяха толкова прости. Даже напротив. Филма успя да докосне нещо важно дълбоко в мен. Но в момента честно казано не ми се мисли за това.

Не е важно кой е прав, а...

2007-07-29T23:52:00.000+03:00

Преди почти година в старият си блог бях направил едно дълбокомислено излеяние, което все още е в Топ 10 на най-добрите псевто философски откровения изтръгнати от клавиатурата му. Ето го и него:

Няма значение кой е прав...
03 Август 2006, 23:44
Добре.Ето ни нас, ето ги и тях.Ние сме добрите, а те... хм, разбира се лошите.Битката на живота ни... По-скоро битката на годината.Нашият малък личен Армагедон - последната битка между доброто и злото.И да и не.Истината е, че те са толкова добри, колкото и ние, а ние сме толкова зли, колкото и те. Всички са прави, просто си избери страна и я защитавай. Може би проблема е в избора на страна. Проблема винаги е в избора на страна.А може би ние сме грешните, ние сме лошите, ние сме на страната на злото. Може би, но какво от това. Нали вече сме си продали душата. И така идва момента в който няма значение кой е прав, важно е аз на чия страна съм.

Тези дни съм изправен пред интересна дилема. Не, по-интересното е, че дилема няма. Има някакъв проблем някъде, а аз малко или много ще бъда повлиян от изхода на ситуацията. Аз знам, кой е прав, но не мога да бъда на негова страна защото няма смисъл. Мога да тропна по масата, да кажа това е така и така, след това да си дам оставката и да ходя да си гледам оранжериите в димитровградско. Мога, но не искам.
Или както бе казал един приятел – „Пази се за по-важните битки.” Ако дойдат по-важните битки, ако ги доживеем, ако искаме да ги водим, когато и ако дойдат.
Та таз годишният рефрен е – „Не е важно кой е прав, а на чия страна можеш да застанеш…”

Къде отидоха всички?!

2007-07-16T23:18:00.000+03:00

Тия дни се засякох случайно с едно типче с което бях съученик от 3 до 7 клас. Не го бях виждал от няколко години. Малко е странен, малко досаден, но като цяло свестен човек. Разприказвахме се за старият клас. Боже бяхме към 25 човека, а на повече от 2/3 от хората не помня вече имената.
Последно имаше някакъв опит за „другарска среща” преди повече от пет години, след което реално загубих връзка с тия хора. Не си спомням някога да са ми липсвали тези хора, но ето девет години след като завърших 7 клас се заприказвах с този съученик и усетих лека носталгия.
Има красиви истории – като за например една Милена, която се оженила в гимназията и в момента има бебе (или бебета, разузнавателната информация не е точна). Има и трагедии, като например Вальо, който е изчезнал безследно от повече от четири години.
Живота е такъв. Едни учат в съседни университети и не съм ги засичал из Гетото, други им се губят следите по Гърция, трети са си останали в Димитровград, за някой никой нищо не е чувал. Една мацка даже и изкопах профил в оня педофилски сайт sladur.com… Даже се регистрирах там (блях) колкото да и кажа „Здрасти”. Казах и, да видим дали ще отговори.
Странна работа. Прекарвах толкова много време с тия хора, но им губя следите. Е, до някъде е нормално, все пак съм си социопат от малък.
Уж има разни сайтове като atol.bg но явно бившите ми съученици още не са открили нета и техни профили вътре просто няма.
Догодина стават 10 години от завършването и би било нормално да се направи една среща, но… Но първо училището ни го закриха, после не знам дали класната ни е жива въобще, ще се намери ли ентусиаст да го организира това мероприятие. И хиляди други „ако”.
Тоест шанса клони към 0.

За National Geographic и двата лева

2007-07-14T11:07:00.000+03:00

Има едни такива сутрини в които ми се иска да спя до следобяда, но се събуждам още в 09,30. Станах, свърших една дребна задачка и поех към Фантастико за даси купя студен чай и минерална вода. Малко бях препил от снощният рожден ден на Сашо.
Точно на входа на магазина има една будка за списания и вестници, където мернах новия специален брой на National Geographic. Исках да го взема, но продавачката, една възрастна жена, не можеше да немари цената. Аз нещо бях в непукистично настроение, а и мислите ми бяха съвсем в друга посока ориентирани и като цяло въобще не се включих в търсенето на цената на списанието. А и добре знаем, че на някакви разпечатки ги имат тези цени. Възрастната жена намери някаква цена и ми каза 5 лева. Аз и дадох парите и поех към нас, където се излегнах, пийвах си студен чай и разглеждах новия брой. По някоето си време забелязах, че с доста дребен шрифт, точно над бар кода е изписана цената – 7 лева.
За секунди се появи онова чувства на задоволство, когато си взел нещо на по-изгодна от реалната му цена, но това чувство изчезна бързо. След това почнах да се чувствам гузен, много гузен. Въобще нещо, което рядко ми се случва. Имам предвид съвестта ми в повечето случаи е заклана и дълбоко закопана.
Не и този път.
Принципно съм адски честен с продавачите и когато вида, че грешат им го показвам, но до сега не ми се беше случвало да си обуя кецовете и да ида отново до Фантастико за да оправя сметката. Не знам защо го направих. Някакво подсъзнателно гласче ми каза „Ти си пич, айде ставай от леглото и отивай до магазина”.
Направих го.
Възрастната жена се суетеше с още една дама. Отидох до тях и обясних какво е станало. В първият момент и двете ме загледоха странно. Аз извадих двата лева и ги дадох на продавачката. Другата жена каза „Бог да ви благослови младежо”, а продавачката само добави „Хиляди благодарности”.
Чак пък толкова?! Все пак не връщам милиони, но както се казва всичко е въпрос на гледна точка. Може би е могло да стане невероятен проблем. Не знам.
Не ми се и мисли.
Важното е, че този случай ме накара искрено да се усмихна.
Нещо, което рядко ми се случва.

На Ева...

2007-07-14T02:41:00.000+03:00

Пиша ти защото мисля за теб много тия дни. Пиша ти защото се сетих колко щастлив бях точно преди две години на този ден. Пиша ти защото се сетих днес как наричаше Колата – колинка. Пиша ти защото ми липсваш безумно много. Пиша ти защото съм на доста бири (Heineken разбира се)!
Но най-вече ти пиша защото знам, че няма да ти изпратя това писмо. И даже по-хубаво. Ще го напиша и ще го сложа в глупавият си блог, къде много хора ще го прочетат, но не и ти.
Знам, че си щастлива сега, чувствам го. Знам, че си в София сега, вероятно правиш магистратурата си. Пламена те е видяла на скоро и ми разби света, като ми каза, че сте се виждали.
Не сме се виждали от февруари 2006 г. И какво от това? Сякаш беше вчера, когато ми каза, че искаш да си сама.
Ще ми се да ти кажа, колко съм щастлив от тогава.
Но не мога. Мога да ти кажа какъв работохолик съм станал, колко съм забогатял и колко хора са ме признали за гении. И какво от това?!
Знам какво ми пожела – да си намеря някоя, която ще оцени всичко и която да ти хареса.
Сякаш ме прокле тогава.
Сякаш…
Колко пъти го казах от началото на ревливото си изложение? Много. Помня как споменаваше как брат ти се е отучвал от тези паразитни изрази.
Помня много неща, но какво от това. Не ставам по-щастлив.
Не ставам и по-нещастен.
Просто съм станал безчувствен.
Хм.
Все се опитвам да я пиша тази глупост сякаш наистина ти говоря, но за съжаление залитвам в излишно театралничене.
Сега на winap-a слушам Pink Floyd. Благодаря ти, че ме научи да ги слушам. Благодаря ти и за още хиляди неща.
Бях малък тогава, бях хлапе, бях глупав.
Не искам да звуча клиширано и да роня сълзи как съм те оценил сега след време…
Оценявах те и тогава, но бях глупав.
Помня времето, когато опъвахме одяло на пода на стаята ти, лежахме там и слушахме U2. Но това бе отдаван, в един друг живот сякаш.
Сега съм друг.
Надебелях, вече не ходя брадясал – имам си страхотно катинарче. Станах лош човек. Много псувам и на моменти съм безскрупулен. Станах алчен. Просто имам много дупки в душата си за запълване. Може даже да си купя голям черен джип, но пак ще съм празен и студен и пак ще плача ако те видя.
Много исках да напиша нещо за теб, но винаги ми се изплъзваха думите. То е така ако чакаш да ти дойдат точните думи.
Станах и самовлюбен.
И сега като го пиша това си мисля, че все някой много ще ми се възхити на писанието. Това ме кара да се чувствам малко по не самотен.
А съм много самотен. Самотен съм сред тълпи хора. Но какво да се прави, може би това е съдбата ми.
Май трябваше повече да се наслаждавам на времето ми с теб, но бях глупав.
Не, че сега не съм глупав. Глупав съм и то много.
Може би ще се разплачеш ако някой божи ден по случайност прочетеш това. Иска ми се да е така. Иска ми се от чист егоизъм, за да разбера, че още ме помниш. Дано ме помниш.
Но и да не ме помниш няма значение – важното е, че аз те помня. И май никога няма да те забравя.
Даже не знам дали те обичам все още. Вероятно те обичам.
Обичам те.
Но обичам спомена за теб, а не реалността ти. Не бяхме един за друг.
И това е тъпо, което казах.
Всичко е тъпо.
Мога да вдигна телефона и да ти се обадя.
Но не мога.
Страх ме е от теб, много. Страх ме е от ударите на сърцето ми, когато чуя гласчето ти.
Затова няма да ти се обадя.
Никога.
И знам, че съдбата ме жали достатъчно, че никога да не се видим с теб повече.
Никога.
Но нали знаеш какво се пееше в една песен:
We would meet again
Some sunny day?
...

Clubbed to Death

2007-07-11T20:50:00.000+03:00

Песничката Clubbed to Death на Rob Dougan (a.k.a Rob D) я чух за първи път някъде към края на 1999 г., когато си взех саундтрака на The Matrix и кажи, речи се влюбих в песничката веднага.
Има нещо в нея, което ме кара да си представям сцени, сюжети, историики... Често аз бях герой в тях. Обикновено, когато песента няма текст, а само инстроментал поддитква в хората такава визуализация на сцените. Интересно е. Пробвайте примерно да слушате Лунната соната на Бетовен и да напишете после на един лист ккви картини са идвали в главата ви.
Та за Clubbed to Death.
Въпреки, че песента е създадена през 1995 г. (и всъщност това, което всички слушат не е оригинала е т.нар. Kurayamino mix) тя се сдобива с видеоклип едва през 2002 г.
Предсатвял съм си сюжета на песента по десетки начини, но това, което съм сложил по-долу определено пасва, меко казано, страхотно с музиката...

За Мамчето

2007-07-08T15:39:00.000+03:00

Ани като се видяхме последния път и обсъждахме снимките на Перчема ти казах, мога да снимам пъти по-добре от него.

Ето ти тук едно изгревче и едно залезче. Не съм ги пипал на фотошопа...

Брошури

2007-07-07T00:19:00.000+03:00

Сещате се за онези хора, които стоят в лудницата по разни подлези и спирки и раздават разни брошурки. Като това момиче например:

Говорим за мацката в розовото, а не онази в бялото, която предполагам повечето мъже биха зяпнали.

Както и да е.

Мисълта ми е друга. Днес ми се наложи да поседя към половин час на Плиска, тъй като чаках една приятелка и наблюдавах работата на показаната по-горе девойка в розово. Оставяме на страна, че работата е неблагодрна. По-скоро ми направи отлично впечатление общо взето колегиалното поведение на хората. Към 80% от тях си взимаха брошурка, па макар и повечето от тях да не поглеждаха съдържанието и. Аз примерно изключително рядко чета какво ми дават, но знам че на тези хора им плащат за раздадените брушури и затова ги взимам. Но пък в такъв случай има ли смисъл от подобни реклами след като повечето хора взимат тези рекламни материали по-скоро тъй като искат да помогнат на хората, които ги раздават, а не от интерес към рекламирания материал...

Sunshine

2007-07-05T19:45:00.000+03:00

Гледах наскоро един нереално добър филм.

Добре, де без изсилване - беше много добър на фона на масовото кино тия години.

Иде реч за Sunshine (който на български незнайно защо е преведен като "Проекта Съншайн"...) Без коментар.

Няма общо взето какво да разказвам за сюжета. Вижте трейлъра и повечето неща ще ви станат ясни.

Музката от трейлъра е вариация на Clint Mansell - Lux Aeterna, но лично аз предпочитам версията на Paul Oakenfold - Zoo York.
Както и да е.
Филма, поне на мен, адски много на моменти ми напомня на 2001: А Space Odyssey на Кубрик, което е добре и зле. Добре е, защото това е един от най-добрите филми въобще. Зле е, тъй като в последно време започва да става плашеща липсата на нови идеи у съвремието ни. Но както се казва, по-добре нещо добре преписано, отколкото нещо зле съчинено.
Точно в стила на Кубрик на моменти невероятно красивите кадри се смесват с адски добра музика. Да, саундтрака на Sunshine си заслужава.
Всъщност, нека си го кажа в прав текст - филма не е кой знае какво като сюжет. Даже от научна гледна точка е безумно глупав, но е красив, много красив, адски красив... (май няма по-превъзходна форма от адски).

Вижте няколко кадъра:

Даже, последните 25 минути от филма са доста глупави, но без последните пет, които са красиви.

Пак се стига до тази красота. Май не ми стигат изразни средства да опиша филма... Или по-скоро не са нужни. Не знам причината, но не спирам да мисля за филма откакто го гледах. Едва ли причината е скрита в тънките религиозни намеци или в геройският заряд с който е натъпкан сюжета (да се жертваме в името на човечеството...)

Няма смисъл да го мисля толкова.

Давам му 9/10...

Откраднатия поглед

2007-07-05T02:34:00.000+03:00

Нали се сещате как понякога сред тълпата двама души могат да си разменят поглед, който да се помни вечно. А какво ще стане ако в същия момент имаш и един фотоапарат в ръцете си…
Е получава се нещо такова: